Имаме ли право да изберем смъртта?

Проф. Милан Миланов: Като гражданин съм „за“ евтаназията, но лекарите не трябва да бъдат вкарани в този дебат

Проф. Милан Миланов е председател на Етичната комисия към Българския лекарски съюз и научно-методичен ръководител на отделенията по анестезиология и реанимация в „Пирогов“. Обърнахме се към него за мнение по новия законопроект за евтаназията, внесен в парламента от червения депутат проф. Любен Корнезов. Проф. Миланов изрази мнението си като гражданин, а не като лекар.

Проф. Миланов, как се отнасяте към законопроекта за евтаназията, внесен вчера в Народното събрание?

Това е обществен проблем, а не лекарски. Лекарите могат да имат мнение като граждани на държавата, но не и в друг аспект. Ако се приеме такъв закон, те чисто и просто са длъжни да го изпълняват. В този аспект човек може да има само гражданско отношение към проблема евтаназия.

Като гражданин и мислещ човек съм „за“ евтаназията. Но веднага правя уговорката – в момента с вас разговаряме за т.нар. погрешна в закона „активна евтаназия“. Там евтаназията е разделена на активна, пасивна и т.н. За мен лично пасивната евтаназия, т.е. отказът от лечение, би трябвало да се вмести в Закона за здравето, тъй като тук имаме проблем, който е чисто здравен. Докато активната евтаназия, която е при много ограничен кръг от хора, говоря за тези, които са в съзнание, с ясно изразена воля да преминат през една комисия, това не касае повече от 200 – 250 човека, би трябвало да има отделен закон. В никакъв случай такива хора не трябва да бъдат свързани с донорство. В никакъв случай. И както вече казах, смятам, че лекарите не трябва да бъдат вкарани в този дебат.

Защо?

Защото те са изпълнители, от една страна. От друга страна, не бива да бъдат натоварени с решаването на този проблем. Обществото ни в момента е раздробено на парчета – всеки срещу всеки. Време ли е такъв обществено важен законопроект, или по-скоро проблем, да бъде решаван сега и не е ли това пак някаква пушилка? Нима решихме всичко в здравната система?

Изпреварихте въпроса ми. Ние наистина не сме решили проблемите в здравната си система и в този смисъл да ви попитам сега ли е времето за обсъждането на въпроса за евтаназията?

Това е въпросът. Това ли е нещото, което тормози българите? Или ще им създаваме още една причина те да бъдат разделени. Един – „за“, друг – „против“. Но защо е „за“, не знае. Този, който е „против“, той също не знае защо.

Защо смятате, че евтаназията трябва да бъде разрешена?

За 40 години окото ми се е нагледало на такава мъка, безпомощност и болка и това са хора, които осъзнават това нещо. Осъзнават го. Само погледнете в кои държави в Европа и в света проблемът е решен.

В най-развитите – Швейцария, Япония…

Да, и Холандия, щата Орегон в Америка. Те са си надвили на масрафа и могат да решават такива тежки хуманни проблеми, но хуманно-обществени. А България е в хуманитарна криза. Боже, Господи! Ние сме в хуманитарна криза. В България всеки воюва срещу всеки.

Проф. Миланов, дали евтаназията влиза в противоречие с Хипократовата клетва?

Категорично не. Даже бих казал, за учудване на моите колеги, знам, че голяма част от тях са против, това зависи от тяхното гражданско съзнание и разбиране на проблема, аз бих казал, че при един добър закон това влиза в лечебния план на пациента. И тогава отпада този морален и хуманен проблем, който застава пред всеки лекар, който по задължение е длъжен да го направи. Но това е проблем на един добър закон, а не на случайно хрумване. Но не аз съм човекът, който трябва да каже „да“ или „не“, аз мога да го кажа като гражданин, но не и като лекар. Това е основното съдържание на една здравна политика. Ако тя не се съобразява с желанието и възможностите на обществото, то резултатите ѝ ги виждаме.