Новини

HPV вирусът заобикаля презерватива

Вирусните инфекции не могат да се излекуват

При зараза с HPV вируса презервативът не върши никаква работа
При зараза с HPV вируса презервативът не върши никаква работа

Всяка година в света се регистрират близо 333 милиона нови случаи на полово предавани болести – вероятно още толкова остават без „официална диагноза”. От една страна, защото още докато носеха романтичното название „венерически” по името на римската богиня на любовта Венера, ги вписаха в графа „срамни болести”.

Смятаме, че сме на ясно с особеностите и предаването на заразите. Новини за тях обаче не лисват. Най-любопитните и малко известни обсъждаме с д-р Мариела Хитова, управител на Центъра за кожно-венерически заболявания в София. Тя развенча 5 популярни мита, които витаят около болестите, предавани чрез секс.

Кондомът пази

Невинаги. Презервативът намалява значително, не елиминира риска от болести, предавани по полов път. Не ни защитава и срещу най-бързо разпространяващата се болест - зараза с HPV вируса. При нея презервативът не върши никаква работа. Заразата се предава при близък контакт и триене на кожа в кожа. Човек може да няма никакви признаци на инфекция и вирусът може да е в кожните клетки в областта на пубиса или на корема. И така, без да подозира, човек може да се зарази.

Мъжете са по-уязвими от жените

Статистиката не го по-твърждава. Единствената полово предавана болест, която заразява повече мъже, отколкото жени, е сифилисът. Жените често смятат, че по време на месечния цикъл рискът от забременяване е нисък и затова са по-освободени. В този период обаче сексът е високорисков и за двамата партньори. Инфекциите могат веднага да се предадат на следващия партньор.

Аналният секс носи по-малък риск

Точно обратното.

Необезопасеният анален секс е с изключително висок риск за всички полово предавани болести, особено ако партньорът е с неясен сексуален статус. Тази зона е изключително кръвоснабдена и заразяването по време на секс става много по-бързо. Обикновено не се използват и предпазни средства, защото няма риск от забременяване и човек не мисли за риска от зарази. Често стават наранявания, пукнатини на лигавицата, което улеснява по-бързото проникване на агентите. Освен това микроорганизмите, които са в стомашно-чревния тракт, са много по-различни от тези в пикочно-половата система. Те не са типични и не са такива, с които организмът сам може да се справи, затова почти винаги този вид сексуален контакт води до болест.

Промивките намаляват риска

Не го намаляват, могат да го увеличат. Нито преди, нито след секс промивката на влагалището може да намали риска и да предпази от болести, предавани по полов път.

Нещо повече. Всъщност промивката може да увеличи риска от разпространение на инфекцията. Тя обикновено се прави със сода, билки – най-често смардлика, или дезинфектант, но те не убиват по никакъв начин микроорганизмите, причинители на зарази, когато те са проникнали в организма. Може да ги намали и като количество, но не прави и протективен слой върху лигавицата на влагалището, за да не позволи на заразата да проникне, нито след това може да ги „изчисти”. Влезли във влагалището, те много бързо полепват и влизат в организма.

Отдръпването преди еякулация също не предпазва от полово предавани болести. Прееякулацията може да доведе до пренасяне на инфекцията. Проблемът е, че секретите, които се отделят при подготовка за сексуален акт, също носят заразни частици.

Гениталните пъпки не са опасни

Ако това не е пъпка, а брадавица, е опасна и се предава при полов контакт. Гениталните пъпки имат обикновено секрет – по-меки са и имат различен цвят. Тяхна разновидност е гениталното акне. Докато брадавицата е с цвета на кожата, леко конусовидна и също прилича на пъпка. Причинява се от HPV вирус, предава се при полов контакт и е силно заразна.

Д-р Мариела Хитова: Устата е най-мръсният орган

Д-р Хитова, рисков ли е оралният секс и доколко различното Ph може да предпази от полово предавани болести?

Устата е най-мръсната част от човешкия организъм. В нея може да се открият всички микроби и зарази, за които се сещате. Освен това в тази среда тези микроорганизми се развиват изключително благоприятно и се „заселват” там изключително лесно. Драска ни гърлото, мислим, че е ангина, и много рядко, че това може да е признак на полово предавана болест. Нещо повече херпес от устата може да се пренесе и да стане генитален харпес. Затова все по-често откриваме херпесен вирус тип 1, който е характерен за горната част на тялото, от кръста надолу, където обичайно по-чест е херпес симплекс тип 2. При орален секс има риск от зараза с трихомони, сифилис, гонорея. С всички полово предавани болести. Нещо повече от устата HPV вирусът може да предизвика рак на гърлото и да слезе надолу.

Подценяваме баналните инфекции. Смятаме ги за по-леки – като хламидия и трихомини. Какъв е рискът от тях?

Хламидиалната моноинфекция причинява стерилитет при 20% от жените, а с втора добавена инфекция, рискът скача до 50%. С трета инфекция стерилитетът е почти гарантиран, тъй като се развива тазово възпалителна болест.

След като сме преболедували, създава ли се имунитет?

Имунитет не се създава с изключение на хепатит Б. Така че е напълно възможно човек да се разболява от една и съща половопреносима инфекция няколко пъти. Безсимптомните инфекции също се предават като и тези с ясни оплаквания. Например 20% от мъжете и 80% от жените с гонорея нямат симптоми, но са заразопреносители.

Човек може да „носи” повече от една зараза, както споменах. Затова трябва задължително преглед от специалист да се направят тестове за широк кръг болести, предавани по полов път.

Често извинение е, че сме ги пипнали от басейна или от дъската на тоалетната...

Полово предаваните болести не могат да се предадат от тоалетната - освен ако не правите секс на пода в тоалетната, нито от водата в басейна. Ако обаче правите секс във водата, рискът е същият както и на сухо. Водата на басейните е толкова хлорирана, а съвременните дезинфектанти са изключително мощни, че убиват всичко. Повечето болести се разпространяват чрез директен генитален контакт. Причинителите им не са устойчиви във външна среда и умират веднага, след като напуснат инфектирания организъм. Те не могат да живеят извън човешкото тяло, така че за заразяване е необходим близък и дълъг телесен контакт.

Кои от болестите, пренасяни по полов път, са лечими и кои – не?

Бактериалните - хламидия, гонорея, сифилис и трихомони, са упорите, но се лекуват. Вирусните инфекции не могат да се излекуват. Организмът има възможност сам да се справи донякъде с причинителя на рака на маточната шийка – HPV вируса. На практика обаче успехът от лечението на вирусните инфекции не е задоволителен. Това се отнася също и за хепатит Б и ХИВ. А много от сексуално трансмисимните инфекции, включително и ХИВ, могат да се предават чрез орален секс.

Има ли ваксини срещу тях?

Единствено срещу полово предаваните хепатит А и Б и някои типове HPV има създадени ваксини.

Автор(и): Веселина Мончева
Източник:

Монитор

Снимка:

© Primus1 | Dreamstime.com

Не пропускайте

Коментари