Новини

Доц. Румен Бостанджиев: Лошият секс се лекува

По-често ни търсят мъже заради проблеми с ерекцията

Сексът, властта и парите движат света, казват хората. Темата за любовта обаче у нас от край време е малко или много табу. Това пък често води без нужда до края на една връзка или до проблеми в интимния живот. За това как може да си помогнем, потърсихме доц. Румен Бостанджиев. Той е един от най-добрите сексолози и психотерапевти у нас.

- Д-р Бостанджиев, българинът търси ли помощ, ако има проблеми в любовта, или още смятаме, че те трябва да си остават между стените на дома?

- През последните години българинът все по-малко е склонен да се примирява със сексуалните проблеми. Срамът от това, че имаш проблем, който караше в миналото много двойки да пазят в дълбока тайна интимните си неблагополучия, постепенно се заменя с нагласата, че във всяка връзка възникват предизвикателства, чието успешно решаване е залог за успешното развитие на отношенията. При тази нагласа търсенето на професионална сексологична или психотерапевтична помощ е поведение, което имат главно хората с по-висока култура и по-креативно мислене. По принцип това са и по-успяващите хора, с по-висок жизнен стандарт и по-високи изисквания за качеството на живот, което имат.

- Мъжете или жените се обръщат към вас по-често?

- Проблемите в интимния живот засягат и двамата партньори. В случаите, когато те се демонстрират чрез нарушения в сексуалната изява при мъжа, естествено е той да се обръща и за помощ. Много често обаче за трайното преодоляване на нарушението е необходимо и активното участие на партньорката. Същото може да се каже и за сексуалните проблеми, които формално се заявяват като "проблеми при жената". Още от осемдесетте години на миналия век в сексологията съществува нагласата, че когато нещо не е наред в сексуалната връзка, най-често това е проблем във взаимодействието между двамата. През последните години, във връзка с появата на нови медикаментозни средства, се повиши и чисто медицинският интерес в тази област. Често в медиите се лансират едностранчиви изказвания на специалисти от различни медицински области, които твърдят, че сексуалните проблеми са преди всичко прояви на болестни нарушения в организма и съответно - лечението се свежда единствено до пиенето на хапчета. Независимо от безспорната ефективност на съвременните препарати, техният ефект е краткосрочен и непълен, ако преодоляването на проблема не се свърже с по-цялостна промяна в сексуалното общуване между партньорите, в техните представи, ценности и модели на поведение, което изисква специализирана психотерапевтична помощ .

- С какви проблеми най-често ви търсят пациентите?

- По традиция най-честото сексуално оплакване при мъжете е преждевременната еякулация. Най-често в тези случаи не става въпрос за болест на организма, а за неизградено умение у мъжа да контролира настъпването на изпразването. Днес това умение може да се придобие от всеки чрез временна медикаментозна подкрепа и оптимизиране на сексуалните контакти. Ефективността е близо 100%, но за съжаление много малка част от лекарите у нас притежават необходимата квалификация и опит в тази област, тъй като образованието по сексуална медицина не е достатъчно застъпено в медицинските ни университети. Следващ по честота при мъжете е проблемът с нарушената ерекция. За съжаление и тук съществуващата у нас терапевтична практика е далеч от европейските и световните стандарти, тъй като повечето лекари, ангажиращи се с нея, не притежават необходимата квалификация. При това положение ерекцията се разглежда единствено като телесна функция, напълно откъсната от сложната й връзка с индивидуалните преживявания и междуличностните отношения, в контекста на които тя се появява или нарушава. Терапевтичният подход, предлаган от някои психолози, пък едностранно фокусира вниманието единствено върху преживяванията, без да идентифицира реално съществуващи здравни рискове и да използва медикаментозна подкрепа.

При жените доминират оплаквания като потиснато сексуално желание и невъзможност да се достига до оргазъм при сексуален контакт. Традиционно се счита, че това са психологични проблеми, поради което и помощта при тях по-често се търси в кабинетите на психолози и психотерапевти. Съвременните познания за човешката сексуалност обаче дават значително по-добри възможности да се разберат причините, блокиращи сексуалния потенциал на жената, и съответно да се търсят по-ефективни начини за терапевтична промяна. Специфичното и уникалното в сексологичната квалификация е възможността да се интегрират познанията и опитът в съвременната сексуална медицина с психотерапевтичния подход, ориентиран както към отделната личност, така и към взаимодействието в сексуалната двойка.

- Ако единият от партньорите има афера с друг човек, това може ли да се окаже освежаващо за сексуалния живот с постоянния партньор, или действа деструктивно?

- Най-честата причина за създаване на паралелна връзка е чувството на неудовлетвореност от отношенията с постоянния партньор. В такава ситуация човек може да избере дали да потърси помощ заедно с партньора си и заедно с него да направи отношенията по-добри, или да се спасява "поединично", създавайки "афера". За момент второто решение може и да изглежда по-лесно и привлекателно, но в стратегически план обикновено то води до задълбочаване на проблема в основната двойка, до нарастване на отчуждението, а при разкриване на аферата - и до раздяла. При готовност да се приеме сексуалната неудовлетвореност, която неизбежно възниква във всяка двойка, заедно те могат да направят сексуалните си отношения много по-удовлетворяващи и хармонични, отколкото са били в началото. Не малко хора обаче са убедени, че отчуждението в една двойка е "неизбежно" и "непреодолимо", поради което единственото спасение е да сменяш партньорите или действаш "на чуждо". Вярващите в този мит рядко откриват истинската интимна свързаност с дългогодишен партньор, която според повечето експерти е най-висшата ценност в зрелите интимни отношения.

- Възможно ли е съвместният живот на младо и старо семейство да се отрази негативно на сексуалното общуване между младите съпрузи? Какво бихте посъветвали двойките с подобен проблем?

- Опитът категорично показва, че оставането на младото семейство в дома на родителите рядко остава без сериозни конфликти и напрежения. До голяма степен тези проблеми са неизбежни, тъй като всяко семейство изработва свой стил на живот, а съжителството в условията на общо домакинство затруднява изработването на ясни граници между младото семейство и семейството на родителите-домакини. По тази причина е важно младата двойка да планира отделянето си още при създаването на новото семейство. Идеалният вариант е, ако съпрузите разполагат със собствено жилище. Докато местоживеенето все още не е установено, жилището под наем също би могло да е добър вариант. Дори и да е по-изгодно да се ползва по-голямото жилище на родителите, от значение е младото семейство да се отдели от него пространствено и функционално, доколкото позволяват условията. Отделните бюджети, отделната кухня, ясният регламент кой кога и къде може да влиза са част от добрите граници, които гарантират добри отношения дори и при съжителство в един дом. Именно тук обаче започват и проблемите. Често домакините, възползвайки се от позицията си на собственици на жилището, имат желанието да контролират всичко - дори и това, което се случва на територията, обитавана от младото семейство. Не са редки и случаите, когато възрастните са собственици на повече от едно жилище, но отказват да го прехвърлят на детето си, тъй като се опасяват, че ще изгубят контрол върху ситуацията. В основата на подобни конфликтни избори най-често са нерешени семейни проблеми, страх от изоставяне, подозрения в манипулации и прахосничество. Традиционно българинът продължава да гледа на децата си като на "жива социална осигуровка" и изпитва ужас от това един ден собственият му син или дъщеря да не е до него да се грижи за старините му. Безпомощната позиция на много от нашите пенсионери разбираемо ги кара да се вкопчват в отрасналите си деца и да поддържат патриархалните си копнежи за голяма родова общност, в която младите са подчинени и зависими от старите. Излизането от подобни заплетени ситуации на конфликти между различните генерации в семейството най-ефективно може да стане чрез професионално партниране от страна на опитен фамилен терапевт. Често повод да се търси подобна помощ са влошените интимни отношения в младото семейство и най-често липсата на сексуално желание от страна на някой от партньорите.

- Попадали ли сте в практиката си на случаи, в който зет и тъща започват сексуални отношения? Как да постъпи човек, изпаднал в такава ситуация?

- Терапевтичната ми практика на сексолог и фамилен терапевт е над 26 години, но досега подобен сценарии не съм срещал. Принципно той е възможен при сложно разстройство в семейните отношения, което поражда разнообразни мотиви от страна на зетя и тъщата за създаване на подобна връзка.

Автор(и): Теодора Йолчева
Източник:

Стандарт

Не пропускайте

Коментари