Новини

Българинът изкарва без лекар до 65 години

След това го мъчат болежки и недъзи

Възрастна двойка
Българската нация е сред най-болнавите

Българите живеят здрави средно до 65 години, изчислиха от Световната здравна организация. След това ги нападат различните болежки и те дори да искат, не могат да се трудят.

Според проф. Божимир Давидов от БАН, който представи вчера числата, при средностатистическа продължителност на живота от 73 години за двата пола, останалите осем години ние прекарваме недееспособни.

Пак според здравната организация в Европейския съюз българската нация е сред най-болнавите. По-малко години без лекарска помощ прекарват единствено гражданите на бившите съветски републики Литва, Латвия и Естония. Техният показател се колебае около 64 години. Швейцарците са на другия край на скалата с продължителност на живота 82 години, 73 от които прекарват в прекрасно здраве. Сред европейците най-лошите показатели принадлежат на Русия, където хората живеят средно по 66 години, едва 58 от които прекарват без лекарска намеса.

Според проф. Давидов има много световни методики, по които може да се анализира здравният статус на населението, преди да се пристъпи към каквато и да е пенсионна реформа. Той призова правителството да финансира подобни изследвания.

Според последните данни на НСИ средната продължителност на живота за българските мъже е 70 години, а за жените – 77.2 години. Родната статистика не е пресмятала колко време караме без доктори и аптеки, но има подробно изследване до колко живеем, ако не се намесят повечето тежки или фатални болести. Например ако зачеркнем рака, бихме могли да отчетем средна възраст от 75.7 години.

Според НСИ родените сега българчета имат шанс да доживеят до 73.5 години. Това е с половин година повече от прогнозите за родените преди 2 години. Момиченцата ще имат пред себе си 7 години повече от момченцата до средностатистическата възраст за своя пол и така дамите ще дочакат 77.3 години, а мъжете – 70.3 години. Сега средната продължителност на живота в българските градове е 73 години, а в селата – 72.2 години.

В Естония, Латвия и Литва мъжете живеят дори още по-малко и от нас, а в Унгария и Румъния продължителността е колкото нашата. Останалите европейски страни обаче гарантират на своите мъже средно 76.1 години живот, а на жените си – 82.2 години.

И ромките вече раждат по-малко

Дори ромите се подчиняват на общата тенденция и раждат по-малко деца, твърдят демографите от БАН. Докато през 1990 г. всяко мургаво семейство е имало средно по 3.7 деца, сега са паднали на 3.5, твърдят учените.

Според изследванията на демографския департамент към БАН от 1990 г. българите все повече се колебаят дали да раждат второ дете. Но докато в Европа повечето дами с диплома от ВУЗ категорично прилагат двудетния модел, у нас те го избягват много упорито. Близо 15% от висшистките най-вероятно така и ще си останат моми. Заради ниската раждаемост и ред други причини се очаква през 2020 г. икономически активното ни население да падне от сегашните 3.3 млн. на 2.9 млн., пресметнаха от академията. Но докато останалите страни-членки на ЕС ще наваксат с имигрантите, у нас и в Румъния това едва ли ще стане. Според Световната банка до 2025 г. 18% от българите ще се стопят, което ще рече, че за 15 години оставаме с милион и половина по-малко. Тогава 21% от хората ще са над 65 години, а работещите ще са намалели със 750 000 души.

Всеки втори недоволен от здравеопазването ни

Всеки втори българин смята, че здравеопазването ни е лошо, твърди доц. Лилия Димова, българският координатор в Международната програма за социални изследвания. Това показва и проучване, извършено през това лято. Нашето здравеопазване се ползва с доверието едва на 4.8% от хората, 48% пък казват, че здравеопазването ни е лошо.

Според 75% от хората здравната ни система не работи добре, а 82 на сто от анкетираните смятат, че здравеопазването има нужда от кардинални промени. Според повечето анкетирани основната причина за лошото ни здравословно състояние е бедността. Почти 78.2% посочват нея като главния виновник. Лекарите и медицинските сестри са спечелили доверието на всеки трети българин, но най-много вярваме на аптекарите. Проучването показва още, че с най-голямо доверие се ползват докторите в Бургас – 82%, в Силистра и Търговище събират 70%, а в столицата едва 40%. Близо 37% от запитаните все пак намират докторите ни за добри и високоспециализирани професионалисти, но според 45% медицинските им умения не са достатъчни.

Пак всеки трети смята, че само някои от лекарите са загрижени за пациентите си. Според 39.7% от хората те мислят повече за пари, а не как да ни помагат. Всеки трети отговаря, че най-важният и наболял проблем на България са бедността и здравеопазването. И тъй като все повече българи се самоопределят като бедни, 71% от запитаните отговарят, че не е справедливо богатите хора да получават по-добри здравни грижи. Над 60% настояват приоритет на държавата да бъде жизненият стандарт на гражданите, а други 30% смятат, че основно трябва да наблегнем на усвояване на еврофондовете.

Автор(и): Соня Ангелова
Източник:

Монитор

Фотограф(и): Pierre Amerlynck
Снимка:

SXC

Не пропускайте

Коментари