Новини

8 процента от българите носят генна мутация, която ги пази от СПИН

Интервю с проф. Радка Аргирова, д.м.н., бивш ръководител на Лабораторията по ретровируси и Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси към Националния център по заразни и паразитни болести, организатор и бивш ръководител на първата у нас Централна лаборатория по СПИН

У нас има подвидове на ХИВ вируса, които са уникални
У нас има подвидове на ХИВ вируса, които са уникални
Проф. Аргирова, гордеехме се, че сме обетована земя за СПИН, и тайно се надявахме това да остане факт по-дълго – по-малко серопозитивни и по-бавни темпове на увеличение. Така ли е в действителност или виждаме само върха на айсберга?

Тази тенденция продължава. България с е ниско разпространение на вирусната инфекция. Например в Европа на 100 000 души има 5.7 заразени, у нас са близо 2 пъти по-малко – на 100 хиляди – 2.2 според една статистика, според друга – 2.7. Статистиката няма как да бъде манипулирана. Въпреки че броят на хората, живеещи с ХИВ, наистина е само върхът на айсберга. Защото те се изследват само ако поискат и се явяват реално в статистиката, когато вече развият СПИН. Много е вероятно преди това да не са били изследвани и включени. Последната статистика отчита, че у нас има 1709 заразени с вируса. Ако обаче се върнем назад в годините и направим съпоставка, ще видим, че в 2012 г. има 157 новозаразени и те са с 44 по-малко от предходната. Това е добра новина. Най-вече защото се знае, че повечето от тях – 52%, са млади хора. А това понижение е наистина сериозно.

Големият страх беше заразата да не плъзне сред венозните наркомани. Сега като че ли изненадата дойде от гей обществото. Техният процент се увеличава?

Така е. Увеличаването на броя на новозаразените е най-вече в тези две групи – млади мъже, които правят секс с мъже или са бисексуални. Другата група са венозните наркомани. Това е притеснително. За 2012 делът на хомосексуалните сред всички новозаразени е 35.6%, а при венозните наркомани този процент е 25.4. Това е тенденция от 2005 г., която продължава и досега. В началото на епидемията бяхме „хванали“ много малко мъже, които правят секс с мъже. Вероятно защото над тях тегнеше стигма. Обществото не можеше да ги приеме, те знаеха това и се бяха капсулирали. Не идваха на изследвания. За сегашната промяна има две обяснения – едното е да се е увеличило рисковото поведение на тези мъже и това да е довело до повече заразени. Другото е техният брой реално да нараства. Каквото и да е обяснението, то трябва да насочи усилията за превенция сред тези групи. Тук е мястото за активна дейност на Националната програма по СПИН. Тези две групи са затворени, хората не се афишират и по-трудно ще дойдат да се изследват доброволно. Затова и нямаме реалното обяснение за нарастването на броя на новозаразените. Няма повишение сред кръводарителите. Няма увеличение и сред тези, заразени по обичайния полов път. И това трябва да ни накара да се замислим. Неслучайно световният призив е „Познай своята епидемия и вземи съответните мерки“. Не работим въобще, а според спецификата на всяка страна.

Вие изследвате и самите вируси. Има ли някакви особености, които ни отличават от останалите страни?

Смятам, че нашата референтна лаборатория по ХИВ, по-специално биологът Иво Алексиев, който прави пълен анализ на вирусите и на техния генетичен състав, има съществен принос. Проучванията установиха, че у нас има редица подвидове на ХИВ-1, които много рядко се срещат в света. Част от тях идват от Африка. Възможността да пътуваме увеличава и броя на тези уникални субтипове на вируса. Мъжете, които правят секс с мъже, имат този подтип В на ХИВ вируса, който е характерен за цяла Западна Европа и за типичната епидемия. Докато по-голямата част от венозните наркомани имат нехарактерен подтип на вируса. Това е голямата разлика от началото на епидемията и сега. Това означава, че има еволюция в епидемията. И доказва, че вирусът ХИВ-1 въобще не е завършил своето историческо развитие. Той продължава да се изменя и ние не знаем докога ще продължи това.

Промените във вируса ще са вероятно ново предизвикателство пред науката?

Така е. Няма място за самоуспокоение. Ситуацията е различна от 1987 г., когато на година имаше 20 – 25 заразени, а сега те са 150. Виждате какъв е темпът на нарастване. Навремето заразените идваха от чужбина. Сега си имаме огнища, от които човек може да се зарази. Ако ги класираме по градове – това са София, Пловдив, Пазарджик, Варна, Бургас. А по общности – хомосексуалистите и венозните наркомани. Вече не е нужно да ходиш в чужбина, за да се заразиш.

Говореше се за особен ген, който пази нас, българите, от заразата. Има ли го или това е градска легенда?

Действително има такива хора, това е генетичен вариант, който прави човек по-малко възприемчив към заразата. Става дума, че човек има генетична защита, а не за особеност на вируса. У нас този процент е 7.9 ± 0.1. Това е около 8%. Докато в северните страни – Финландия, Норвегия, Дания – тези хора са 18 – 20 процента. Става дума за дългогодишна еволюция, за милиони години, през които този ген се е разпространявал. Докато в Южна Европа – южната част на Франция, Италия, Турция, Испания, този процент е около 4. Ние сме наравно с Германия. Това е една от малкото хубавите генни мутации, на които хората могат да се радват. Благодарение на тази генна мутация не може да се произведе белтък, който да осигури свързването на вируса с клетката. Така човешките гени се намесват в самия процес на инфекцията.

Автор(и): Веса Георгиева
Източник:

Монитор

Снимка:

iStockphoto

Реклама

Други публикации, които биха ви заинтересували