Речник

кръв

на латински език: Sanguis
на английски език: Blood

Кръвта представлява балансна величина, която се определя от процесите на образуване и разграждане; нормалният и обем възлиза на около 70 ml/kg (или приблизително 1/14 от телесното тегло).

Кръвта е особен вид съединителна тъкан, изградена от формени елементи и течна плазма, циркулираща в собствена система, наречена кръвоносна. Формените елементи са различни типове клетки (еритроцити, левкоцити) и клетъчни останки (тромбоцити). Плазмата, която може да се нарече и извънклетъчен матрикс, представлява средата в която се осигурява циркулацията на формените елементи и разтворените в кръвта химични съединения. Основната функция на кръвта е да доставя определени вещества (например кислород, глюкоза и други ) до клетките и тъканите, както и да пренася отпадни метаболитни продукти (напр. въглероден диоксид, амониеви съединения) до местата за тяхното изхвърляне от организма.

Структура на кръвта

Клетъчните елементи в кръвта, представляват около 45% от обема на тъканта. Разграничават се няколко основни типа клетъчни структури:

  • Еритроцити (червени кръвни телца) - около 96% от твърдото вещество на кръвта. Съдържат хемоглобин. При бозайниците в еритроцитите липсва ядро и някои важни клетъчни органели, поради което се възприемат по-скоро като клетъчни остатъци, отколкото като функционални клетки.
  • Левкоцити (бели кръвни телца) - около 3% от клетъчната маса, основно компоненти на имунната система, натоварени със защитата на организма срещу патогени.
  • Тромбоцити (кръвни плочици) - около 1% от формените елементи. Представляват клетъчни фрагменти от мегакариоцитите, затова не се означават като същински клетки. Основната им функция е участието в кръвосъсирването.

Останалата част от обема (около 55%) представлява кръвната плазма. Това е жълтеникава течност, отговорна за поддържанeто на изотонична и изоосомотична среда около клетъчните структури. Представлява воден разтвор на белтъци (албумин, гамаглобулин и фибриноген)(около 4%), захариди, липиди и редица нискомолекулни органични и неорганични съединения. Заедно с формените елементи, плазмата представлява ненютонов флуид, чието поведение е повлияно от устройството на кръвоносната система

Намаляването на клетъчните елементи в кръвта може да се дължи на:

  • Ограничена продукция
  • Увеличено разграждане/загуба
  • Комбинацията от двете по-горе

Циркулиращият кръвен обем (плазма и клетки) може да бъде нормален, увеличен или намален; делът на еритроцитите от своя страна също би могъл да бъде нормален, увеличен или пък намален. От това следва, че съществуват 9 възможности, които се срещат в практиката с различна честота.

Отношението на формените елементи към общия обем кръв се нарича хематокрит.

Съществуват определени пространства (Pool-теория или т.нар. теория на басейните), между които се разпределят кръвните клетки:

  • "Басейн" на стволовите клетки: Малки резерви от недиференцирани костно-мозъчни стволови клетки от първи ред, родоначалници на клетките на миело, еритро- и тромбопоезата (стволови клетки от втори ред). Последните образуват "майчините" клетки на следващия басейн.
  • "Басейн" на пролифериращи и съзряващи клетки: Той се активира при постъпващи от периферията сигнали за увеличена потребност.
  • Резервен "басейн": Броят на клетките в него превишава с около 20 пъти този на клетките във функционалния.
  • Функционален "басейн": При нормални условия в циркулиращата кръв първоначално постъпват вече зрелите клетки от костния мозък, напр. "готовите" еритроцити.

Не пропускайте

Коментари