Речник

хипернефром

на латински език: hypernephroma
на английски език: hypernephroma, Grawitz tumor, renal cell cancer

тумор на Гравиц; аденокарцином на бъбрека, произлизащ от епитела на проксималните извити каналчета; най-чест е светлоклетъчния вариант; характеризира се с макроскопска хематурия, болка, палпираща се туморна маса в корема и други;

Причината за разглеждането на темата е, че в последните години се забелязва увеличаване на честотата на това заболяване и за съжаление голяма част от пациентите са открити в напреднал стадий, което прави прогнозата по отношение оздравяване и преживяемост лоша .Първото описание на бъбречен тумор е направено през 1613 г. Заболяването е известно в различните години с различни наименования –хипернефром, тумор на Гравиц, малигнен нефром, светлоклетъчен карцином, тъмноклетъчен карцином, бъбречноклетъчен карцином. Злокачествените тумори на паренхима на бъбрека са 2-3 % от всички злокачествени тумори. Повече от 90 % от туморите на пикочо-половата система за злокачествени. Най-често заболяването се среща при мъжете във Варненска област, а при жените –във Врачанска област. Рискови фактори за заболяването се смятат: тютюнопушенето, наднорменото тегло, работа в кожарската, обущарската и азбестовата промишленост.Точният механизъм за възникването на злокачествените новообразувания на бъбрека не са уточнени, но се смята че естрогените, растежни и генетични фактори са основата на този процес. Разпространение на тумора в тялото става по лимфен път / в регионалните лимфни възли /, по лимфен и кръвен път, който е 67 % пътя на разпространение на тумора и само по кръвен път. Най-често метастази се откриват в белия дроб, лимфните възли, черен дроб, кости и т.н. Според големината на тумора в бъбрека и разпространението му в тялото има различни класификации, определящи стадия на заболяването и съответно възможностите за лечение. Какви са най-честите оплаквания на пациентите? Първи и най-чест симптом на заболяването е  уринирането на кръв. Този симптом може да е придружен с отделяне в урината и на кръвни съсиреци, но понякога и с бъбречна криза от страна на тумора. Това оплакване на пациентите в последните години е рядкост, за което няма научно обяснение. Друг признак е напипващ се и виждащ при преглед тумор в корема. При наличието му става дума за напреднал процес. Болката в областта на бъбрека с неопредлен характер /няма характеристика на бъбречна криза или неврологична болка/ е често срещано оплакване. Температура с неясен произход за съжаление е също късен симптом на заболяването. В последните години предвид на лесно достъпния ехографски метод за диагностиката и голямото му приложение в практиката се откриват тумори без никакви оплаквания от пациентите и тези болни вече надвишават повече от 50 % от всички болни  с тумори на бъбрека. Диагнозата на заболяването изисква уточняване на стадия и вземане на правилно решение за лечение. Ехографското изследване е в 90% първия метод за откриване на процеса, което дава представа за големината и разположението му в засегнатия бъбрек. След това се пристъпва към венозна урография, която ще ни даде функцията на двата бъбрека и отново местоположението на тумора. Компютърно –томографското изследване /КАТ или СКЕНЕР/ и ядрено-магнитния резонанс /ЯМР/ дават информация за процес, отношението му към околните тъкани и органи, регионалните метастази. Съдови изследвания на бъбрека и големите съдове в тялото определят допълнително стадия на заболяването и при определени случаи са важни за определяне на оперативната техника за отстраняване на процеса. Графията на бял дроб, КАТ на главов мозък са изследвания с цел отхвърляне или доказване на метастази в тези органи. Параклиничното изследване на кръв дава представа за състоянието на организма предвид факта, че смятаме туморните заболявания за системни такива и възможността те да се разпространяват в тялото. Биопсията на бъбречен тумор е ограничена, поради опасността от десиминиране на процеса или обилно кръвопикаене с кръвозагуба и анемия.За прецизиране при съмнение е уместно да се прави отворена биопсия /гефрир /, след което да се продължи със съответния вид интервенция . Злокачествените бъбречни тумори следва да се разграничават от кисти в бъбрека, конкременти, хидронефроза, туберкулоза, аномалии. В последните години има и съчетания с други тумори в тялото на пациента. Лечението на злокачествените новообразувания на бъбрека е основно и най-ефективно хирургичното. То се състои в отстраняване на засегнатия бъбрек с околната мастна тъкан и регионалните лимфни възли. Хирургичният метод на лечение дава най-добри резултати в I и II стадий на тумора. При напреднали тумори следва да се направи резекция, частична или отстраняване на засегнатия орган. За съжаление прогноза при пациенти с тумори над 10 см не е добра, въпреки хирургичното лечение. Другите методи за лечение, прилагани в последните години са хормоналната терапия с прогестерон и тестостерон, като се повлияват 16% от болните. Лъчелечението е друг метод. Външното облъчване облекчава симптомите в 50% от случаите, костните болки се облекчават в 77% и общия ефект е около 64%. Химиотерапията няма определен ефект при напреднал рак на бъбрека. Имунотерапията с БЦЖ ваксина, интерферон, интерлевкин дава кратки лечебни резултати. В момента продължават проучванията на този вид лечение. Прогнозата като заболяване, като цяло се счита за неблагоприятна, което се дължи на скрития растеж на процеса, късната проява на симптомите и търсене на лекарска помощ. Влияние върху прогнозата оказва и стадия на болестта, колкото е по-ранен, толкова е по-добра прогнозата от лечението. Ранното откриване на процеса е най-важният фактор за добрите резултати от лечението. Извършването на ехография на коремни органи 1 път годишно е достатъчно, за да не бъдем изненадани от болестта.

Д-р Иван Вълканов

специалист уролог

 

 

източник:

РИОКОЗ Хасково

Не пропускайте

Коментари