Медицински речник

астигматизъм

на латински език: 
astigmatismus
на английски език: 
astigmatism, astigma
синоними: 
пръчкогледство

астигматизъм е аномалия в рефракцията, при която в различните меридиани кривините на роговичната повърхност са различни и пречупват с нееднаква сила, поради което образът в ретината е неясен, тъй като не се получава само един фокус; различават се прав, обратен, кос, прост, сложен и смесен астигматизъм;

Астигматизмът е дефект на оптическа система или на човешкото око, вид аберация, при която се получава неясен образ поради липса на правилно фокусиране. За разлика от късогледството или далекогледството, при които образът е фокусиран, но не върху ретината, а пред или зад нея, при астигматизма образът не е правилно фокусиран. Причината обикновено е, че роговицата на окото (или оптическия уред) не е правилна, и пречупва светлинните лъчи в една плоскост по-силно, отколкото в друга. При астигматизъм е нужно постоянно носене на очила с отчитане на индивидуалните особености в пречупващата способност на всяко око. Той може да се коригира също така с контактни лещи или чрез рефракционна хирургия. Астигматизмът е най-често срещаният проблем със зрението, който понякога неправилно е наричан “стигматизъм”. Може да е съпроводен с късогледство или далекогледство. Причината за появата му е неправилно оформената роговица. Леката форма на астигматизъм може дори да остане незабелязана. Първият симптом е леко замъглено зрение. Понякога некоригираният астигматизъм може да предизвика главоболие, преумора на очите или да изкриви или замъгли зрението. Астигматизмът се появява, когато роговицата има форма подобна повече на продълговата топка за ръгби, отколкото на сферична футболна (каквато е нормалната форма). Продълговатата роговица пропуска отразените от предметите лъчи, които се фокусират върху две точки в зеницата на окото вместо само върху една, поради което образът е размазан. Много хора се раждат с продълговата роговица и това естествено довежда до зрителен проблем, който се влошава с течение на времето.Астигматизмът може да се коригира с очила или контактни лещи. Много хора с астигматизъм продължават да мислят, че не могат да носят контактни лещи или че само твърдите лещи могат да коригират астигматизма. Съществуват модели меки лещи, които коригират астигматизъм. Наричат се торични лещи. Те имат специална вградена корекция, като едновременно могат да съдържат предписание за далекогледство или късогледство, ако пациентът се нуждае от това. Съществува рефракционна хирургия за корекция на астигматизма. Решението трябва да се вземе след обсъждане с лекар офталмолог. Очилата са първият избор на хората с астигматизъм. Те се предписват със специални цилиндрични лещи, които да компенсират необходимата корекция. Това осигурява допълнителни диоптри само в специфични меридиани на лещата. Пример за рецепта за астигматизъм за едно око е Dpt -1.00 Cyl -1.25 Ax 180°. Средната стойност (Cyl -1.25) е диоптърът за астигматизъм така нареченият цилиндър. Ах 180° показва положението (градусите) на поставяне на лещата в рамката, т.е. на какъв градус трябва да бъде завъртяна лешата за да се компенсира изкривяването на образа. Първата стойност -1.00 показва, че рецептата включва и корекция за късогледство. Като цяло, еднофокусните лещи са създадени да осигуряват ясно зрение на всички разстояния. Но за хора над 40 годишна възраст с пресбиопия може да са необходими бифокални или прогресивни лещи. Това осигурява различни диоптри в една леща, с която може да се вижда ясно както на далечна, така и на близка дистанция.Огромното разнообразие на типове лещи и рамки осигурява богат избор за хората от всички възрасти. Очилата вече не са само необходимо средство за корекция на зрението. Те могат да бъдат атрактивен аксесоар към визията на всеки. Коригиране с контактни лещи - за някои контактните лещи са по-добър вариант от очилата, като осигуряват по-ясно зрение и по-широко зрително поле. Но тъй като те се слагат директно върху очите, изискват редовни грижи относно съхранение и почистване, за да се пази здравето на очите. Меките контактни лещи прилягат на окото и приемат формата му и по тази причина не са препоръчителни при корекция на астигматизъм. Но специалните астигматични меки контактни лещи са способни да осигурят корекция на много видове астигматизъм. Ефективен начин за корекция на астигматизъм с по-високи стойности са твърдите контактни лещи. Причина за това е газопропускливостта, която запазва формата на лещата и по този начин се осигурява ефективно компенсиране на неправилната форма на роговицата и се подобрява зрението на хората с астигматизъм или други рефракционни отклонения. Коригиране чрез ортокератология - друг начин за коригиране на астигматизма е чрез модифициране на роговицата така наречената ортокератология. Това е безболезнен и безобиден метод, който включва носенето на серия от специално изработени контактни лещи, които постепенно преоформят кривината на роговицата. Ортокератология е метод, който включва използването на серия от твърди контактни лещи за промяна на формата на роговицата. Контактните лещи се използват за ограничен период от време, например през нощта, и след това се свалят. Хората с умерени стойности на астигматизъм могат да получат временно ясно зрение без контактни лещи при дневните си занимания. Този метод не води до постоянно подобрение на зрението и ако се прекрати използването на лещите е твърде вероятно зрението да се възвърне в предишното си състояние. Коригиране чрез лазерна интервенция - лазерната корекция също е възможност за коригиране на някои видове астигматизъм. Тя променя формата на роговицата чрез премахване на малка част от тъканта. Това се извършва чрез прецизно насочен лазерен лъч върху повърхността на окото. Коригира се чрез промяна на роговицата посредством прецизно насочен лазерен лъч върху повърхността на окото. Две често срещани процедури са photorefractive keratectomy (PRK) и laser in situ keratomileusis (LASIK). Методът PRK премахва тъкан от повърхността и вътрешния слой на роговицата. Методът LASIK не премахва тъкан от повърхностния слой, а само от вътрешния слой. За да се направи това се срязва участък от горния пласт, като се извива назад и така се разкрива вътрешният пласт. След това се използва лазер за да се отстрани точното количество тъкан от вътрешността на роговицата и когато това приключи частта от външния слой се поставя обратно, за да може да се възстанови. И двата метода позволяват фокусирането на лъчите върху ретината чрез промяна на формата на роговицата.

 

 

Коментари