Цинк

Цинк - въведение

Цинк се съдържа във всички органи на човешкия организъм. Намира се предимно вътреклетъчно, свързан с белтъци под формата на металоензими (карбоанхидрази, алкални фосфатази, алкохолдехидрогеназа и др.). Възрастният организъм съдържа около 25 - 40 mol цинк, като при нормално хранене се усвояват ежедневно 100 μmol и толкова се отделят от организма. Резорбцията става в червата, отделянето в 90 % през червата, а в около 10 % през бъбреците. Около 66 % от съдържащия се в плазмата цинк е свързан хлабаво с албумина и лесно се диализира. Приблизително 34 % са относително здраво прикрепени към алфа2-макроглобулина.

Недоимъкът на цинк води до нанизъм, хипогонадизъм, хепатоспленомегалия, хипохромна анемия, забавено зарастване на рани и периорифициални и акрални разязвявания.

Застрашени от недоимък на цинк са следните групи от населението:

• малки деца (при неправилно хранене)
• бременни (повишени нужди и неправилно хранене)
• болни, продължително поддържани с парентерално хранене
• болни с обширни изгаряния
• болни с нарушена резорбция в червата
• алкохолици

Концентрацията на цинка в кръвната плазма е понижена при редица заболявания, без това да има доказано диагностично значение поне засега. Съществено значение има установяването на недоимък на цинк в застрашените групи и при диагностиката на ентеро-хепатален акродерматит - вродено генетично детерминирано нарушение в резорбцията на цинка, което, нелекувано, води до смърт.

Показания за изследване на цинк

• ентеро-хепатален акродерматит
• нарушено заздравяване на рани
• продължително парентерално хранене
• обширни изгаряния
• недоимъчно хранене

Биологичен материал: серум (без хемолиза), 24-часова сборна урина (диуреза). Концентрацията на цинка в серума е с около 10 % по-висока от тази в плазмата, тъй като тромбоцитите освобождават цинк по време на съсирването на кръвта. Вземането на кръв трябва да става сутрин между 6 и 8 часа, за да се сведе до минимум влиянието на циркадния ритъм върху резултатите от изследването.