Цел и планиране на проучванията при нарушена функция на надбъбречната кора

Изследвания при хипералдостеронизъм

• Откриване на повишено периферно действие на минералокортикоиди: хипокалиемия, хипернатриемия, в част от болните хипомагнезиемия, метаболитна алкалоза. В урината се установяват повишено отделяне на NH4+, намалена титруема киселинност, повишено отделяне на калий и намалено на натрий, полиурия, хипо- или изостенурия, полидипсия.
• Определя се концентрацията на алдостерон в кръвната плазма или екскрецията му в 24-часова сборна урина (диуреза) при базални условия и по време на активна ортостаза или с поставяне на безнатриев режим. Първичният хипералдостеронизъм (синдромът на Кон) показва при базални условия (при покой) повишени стойности, които след стимулация се повишават незначително или въобще не се променят. Хипернатриемии, които се дължат не на хипералдостеронизъм, а на синдрома на Лидъл или на продължително приложение на медикаменти, съдържащи сладко коренче или минералокортикостероиди или наподобяващи по действието си минералокортикоиди, причиняват вторично потискане на ренин-ангиотензиновата система. При тях се установяват нормални или понижени базални стойности на алдостерона и намалено стимулиращо действие на ортостазата или лишаването от NaCl. Вторичният хипералдостеронизъм се проявява с частично повишени стойности при базални условия и отчетливо повишаване на стойностите след стимулация.
• Успоредното определяне на алдостерон и ренин служи за диференциране между първичен хипералдостеронизъм, независещ от действието на регулаторната система, и вторичен, повлияващ се от системата ренин - ангиотензин в по- голяма степен, отколкото само определянето на алдостерона.