Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

Скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) се повлиява от следните фактори:

• агрегация на еритроцитите
• хематокрит
• вискозитет на плазмата
• температура
• форма и големина на еритроцитите
• разлика между относителната маса на еритроцитите и плазмата
• състав на плазмата
• електрически заряд на еритроцитната мембрана

Важен фактор е агрегацията на еритроцитите, която се ускорява при повишена концентрация на имуноглобулин М (ИгМ), фибриноген, алфа 2 -  макроглобулин и други плазмени белтъци. Всички изброени фактори се влияят от много болестнн състояния. Под тяхното въздействие се ускорява утаяването на еритроцитите.

Показания за определяне на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ):

• търсене на възпалителни и неопластични заболявания (изследването е много чувствително и много неспецифично)
• контролиране на хода на болестни процеси

Биологичен материал: смесват се грижливо 4 части венозна кръв - нативна или взета с 1 част разтвор на натриев цитрат (удобни за целта са ампулите Natrium citricum, които съдържат 31 g натриев цитрат-дихидрат на 1 l разтвор). Това съотношение трябва стриктно да се спазва. Най-късно два часа след вземането на кръвта трябва да се извърши самото определяне на скоростта на утаяване на еритроцитите.

Принцип на изследването

След грижливо размесване цитратната кръв се изтегля в пипета на Вестергрен до знака "О". Пипетата се поставя вертикално в съответен статив. Изследването се провежда при температура 19 - 21 °С. Точно след един час се отчита седиментацията (утаяването) на еритроцитите в милиметри.