ПСА (PSA, простатноспецифичен антиген)

Карцином на простатата и ПСА (PSA)

Днес ПСА (PSA) намира широко приложение при диагностиката и мониторирането лечението на пациенти с карцином на простатната жлеза. Изследването и определянето на ПСА (PSA) имат голяма стойност за стадиране на заболяването, мониториране на терапевтичния отговор, както и за скрининг на мъжете над 50 години за ранно диагностициране на простатния карцином.

Стадиране

Клиничните и морфологичните проучвания доказват високата степен на корелация между стадия на простатния карцином и нивото на ПСА (PSA). Въпреки това предоперативното му определяне не може самостоятелно да потвърди или отхвърли екстракапсуларния растеж на процеса. Според нас е трудно да се детерминира стойност, която да определя необходимостта от оперативно или консервативно поведение при пациенти с карцином на простатната жлеза.

Ние считаме, че при горна граница от 10 нг/мл възможностите на ПСА (PSA) като прогностичен критерий за екстракапсуларен растеж на тумора (въвличане на семенните мехурчета, метастази в тазовите лимфни възли и костите) е с висока чувствителност и специфичност – съответно 39 – 49% и 79 – 90%.

Мониторинг

Едно от най-големите клинични приложения на ПСА (PSA) е като критерий за мониториране на пациентите след проведеното лечение. Това се прилага с висок успех при пациенти след радикална простатектомия, когато нивото на ПСА (PSA) пада почти до неустановими стойности от 0.4 нг/мл.

Много автори коментират и очакваните стойности на ПСА (PSA) след радикална простатектомия.

Според нас установяването на ПСА (PSA) при пациенти след радикална простатектомия е свързано с лоша прогноза на заболяването. Той е особено чувствителен маркер за напреднал патологичен процес преди радикалната простатектомия и е белег за рецидив при откриването му след операцията.

Ако персистирането на ПСА (PSA) след хирургичното лечение е признак за лоша прогноза, то, от друга страна, това предполага възможност за ранна диагноза на рецидивите и започването на адювантна терапия.

При пациенти с пълна андрогенна блокада нивото на ПСА (PSA) намалява значително.

Алгоритъм за ранна диагностика на простатен карцином и ДПХ

1. Статистическите данни показват, че простатният аденокарцином е на второ място сред неоплазмите, предизвикващи смърт при мъжете в САЩ. Затова и интересът към ранното му откриване е оправдан. Клиницистите разчитат на ПСА (PSA) като маркер с възможности за ранна диагноза на простатния карцином. Карциномът на простатата трябва да се диагностицира в стадий, когато може да се лекува радикално, за да има смисъл скрининговото изследване на мъжете. Значителен интерес предизвиква въпросът какво означава лечим простатен карцином, както и каква чувствителност и специфичност трябва да притежава използваният тест, за да бъде полезен. Определянето на ПСА (PSA) трябва да се комбинира и с други методи за изследване, защото неговата изолация води до неточност в скринирането.

   През годините бяха разработени допълнителни критерии за подобряване ефективността на ПСА (PSA) като туморен маркер. Те включват плътност на ПСА (PSA) (отношение на количеството на ПСА (PSA) към обема на простатата), плътност на ПСА (PSA), произхождащ от транзиторната зона на простатата, ниво на свободния ПСА (PSA) в серума, възрастово специфичен ПСА (PSA) (зависимост между ПСА (PSA) и възрастта на болния) и скорост на ПСА (PSA) – динамично проследавяне (промяна на ПСА (PSA) за определено време).

2. И до днес ректалното туширане на простатната жлеза не е загубило своята диагностична стойност. То трябва да се извършва при всички пациенти след изследване на ПСА (PSA) със или без оплаквания от простатната жлеза поне веднъж годишно.

3. Трансректалната ехография е един от най-чувствителните методи за визуализиране на простатната жлеза. Голям брой автори описват простатния аденокарцином като хипоехогенни лезии. Ние препоръчваме да се комбинират определяне на ПСА (PSA) с трансректална ехография и ректално туширане.

4. При съмнителните пациенти трябва да се направи 12-точкова пункционна биопсия под ултразвуков контрол от съмнителните хипоехогенни периферни зони на жлезата. Простатен карцином се установява при около 40% от изследваните пациенти. Тези резултати дават възможност да се определи чувствителността, специфичността, положителната и негативната прогностична стойност и фалшиво позитивните и негативни възможности на ПСА (PSA).

   Трябва да отбележим, че негативните резултати от направената биопсия не елиминират възможността да се пропусне простатен карцином. Според нас сравнително високите стойности на ПСА (PSA) (10.0 нг/мл) предполагат висока степен на малигненост. От друга страна, тези стойности не могат да бъдат определящи за извършване на биопсия.

5. Наличието на лимфни и костни метастази се потвърждава или отхвърля чрез КАТ на малък таз и костна сцинтиграфия. Търсенето на метастази е важно по отношение на по-нататъшното поведение. Липсата на метастази позволява да се извърши радикална простатовезикулектомия, лъче- и брахитерапия, които са с добра прогноза, а наличието на такива налага консервативно лечение с хормонотерапия за пълна андрогенна блокада.

   Днес лечебните възможности при простатен карцином са много. Често се налага и тяхното комбиниране. Те са в зависимост от неговия стадий на прогресиране, наличието на метастази, придружаващи заболявания и не на последно място – от желанието на пациента.