Изследвания и процедури

Лактатдехидрогенази

На английски език: Lactatdehydrogenase (LDH)

Показания за определяне на лактатдехидрогеназите

  • диагностика и динамично проследяване на не съвсем пресен миокарден инфаркт или реинфаркт
  • диагностика и диспансерен контрол на мегалобластни анемии
  • диагностика и диспансерно наблюдение на хемолитични анемии

Биологичен материал

  • серум (напълно свободен от хемолиза!);

Концентрацията на ЛДХ в еритроцитите е около 350 пъти по-висока, отколкото в кръвната плазма. Поради това и най-слабо изразената хемолиза поради неправилно вземане на кръвта и отделяне на серума води до фалшиво повишаване на серумната активност на ензима.

Лактатдехидрогеназите(ЛДХ) катализират обратимата реакция:

Лактат + НАД+  ⇔ЛДХ⇔  пируват + НАД.Н + Н+

Всяка молекула ЛДХ е образувана от четири субединици. Тяхната синтеза се определя от три локуса. В сърдечната мускулатура се намират в най-висока концентрация веригите В, които поради това се означават и като вериги Н (от нем. Herz - сърце). Генният локус А управлява синтезата на веригите А, които поради високата скорост на синтезата си в скелетната мускулатура се означават още и като вериги М. Продуктът на третия - локус С, се намира само в спермата и тестисите. В останалите тъкани на организма не се установява активност на този ген. Той няма значение в клиничната диагностика. След завършване на синтезата си веригите Н и М образуват тетрамери. Съществуват 5 изоензима на ЛДХ, чието диференциране се постига в зависимост от броя на включените в молекулата им полипептидни вериги Н и М. Активността на отделните локуси в тъканите на организма е много различна. В миокарда и еритроцитите се синтезират предимно вериги Н. В скелетната мускулатура и чернодробната тъкан преобладава синтезата на вериги М. Диференцираната синтеза обуславя опитите с помощта на изследване на изоензимите на ЛДХ да се постигне по-добра топична диагностика, отколкото чрез изследване на общата активност на ЛДХ. Изоензимите на ЛДХ се различават по електрофоретичната подвижност.

Разпределение на изоензимите на лактатдехидрогеназите в тъканите и органите

Тъкан, орган ЛДХ1 (H4) ЛДХ2 (Н3М) ЛДХ3 (Н2М2) ЛДХ4 (НМ3) ЛДХ5 (М4)
Миокард +++++ ++++ +++ ++ +
Еритроцити +++++ ++++ +    
Черен дроб + ++ +++ ++++ +++++
Скелетна мускулатура + ++ +++ ++++ +++++
Сиво вещество, лимфна тъкан, бели дробове + +++ +++++ +++ +

При алкално рН всички изоензими се придвижват към анода. Най-бързо се придвижват тези изоензими, които имат най-високо съдържание на вериги Н. На този принцип са разграничени изоензимите с означения ЛДХ1 (H4), ЛДХ2 (Н3М), ЛДХ3 (Н2М2), ЛДХ4 (НМ3) и ЛДХ5 (М4). При електрофоретично разделяне могат да бъдат получени повече от пет изоензима на ЛДХ. Това се обяснява с факта, че в локусите А и В освен обичайните се изявяват понякога и редки алели. Когато даден индивид е хетерозигот, чрез един от двата локуса в клетките на opганизма му се изграждат не два, а три вида субединици на ЛДХ (например Н, Н+ и М). Съответно на това вместо 5 в такъв случай има 15 изоензима. Различните каталитични свойства на полипептидните вериги Н и М (субстратна специфичност, субстратен оптимум, потискане и други) имат значение за лабораторната диагностика. Възможни са изследвания, при които в по-голяма или по-малка степен се определя активността само на един тип полипептидни вериги и се получава информация за строежа на изоензимите в биологичната течност. Поради тези различия практически не е възможно да бъде извършено определяне на общата активност на ЛДХ, при което всички изоензими на ЛДХ да бъдат оценени правилно, да бъде измерена тяхната активност съответно на действителната им наличност в пробата. При съпоставяне на стойностите на ЛДХ, определени в различни лаборатории, и при ползване на литературни данни за активността на ЛДХ трябва да се обръща внимание на условията, при които е осъществено изследването. Това е причината за противоречивите клинични преценки на диагностичната стойност на тази група ензими. Ниската субстратна специфичност на изоензимите на ЛДХ се свързва преди всичко с каталитичната активност на полипептидните вериги Н. Освен пируват те хидрират и други алфа-кетокиселини. Сред преработваните от тях субстрати на второ място по скорост на "преработване" след пирувата е алфакетобутиратът. Веригите М практически не оказват влияние на обмяната на тази кетокиселина. Поради това при определяне на активността на ЛДХ с алфакетобутират като субстрат се "залавят" преди всичко изоензими, изградени от по-голям брой вериги Н (ЛДХ1 и ЛДХ2). Определената по този начин активност се означава като алфахидроксибутиратдехидрогеназна активност (ХБДХ), макар че в случая не се отнася за активност на определен ензимен белтък, а на два изоензима на ЛДХ - ЛДХ1 и ЛДХ2.

Лактатдехидрогеназите са цитоплазматични ензими. При увреждане на пропускливостта на клетъчната мембрана ензимът преминава в междуклетъчното пространство и оттам в кръвната плазма. Поради значителната си молекулна маса - 130 000, в тетрамерна форма ензимът не се филтрува с урината, a ce разгражда от протеази или се фагоцитира. Полуживотът за ЛДХ1 и ЛДХ2 е 50 - 170 часа, а за ЛДХ4 и ЛДХ5 - 8 - 12 часа. При клиничното приложение на изследването на ЛДХ най-съществено значение има определянето на активността на ЛДХ1 и ЛДХ2 при миокарден инфаркт и при хемолитични и мегалобластни анемии. За тази цел се използва модификация за определяне на общата активност, която залавя предимно тези изоензими, а също така и пряко определяне на алфахидроксибутиратдехидрогеназната активност.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари