Изследвания и процедури

Лактат

На английски език: Lactate (Lactic Acid)

Показания за определяне на лактата:

  • лактатна ацидоза:
    • при захарен диабет (при лечение с бигванидини);
    • при хипоксия;
    • при сърдечна и сърдечно-съдова недостатъчност, шокови състояния;
    • при вродени нарушения на обмяната (непоносимост към фруктоза, недоимък на глюкозо-6-фосфатаза и др.);
  • в диференциалната диагноза на острите менингити;
  • гликогеноза от V тип;

В хода на гликолизата при ниски стойности на съотношението НАД /НАД.Н като краен продукт се образува лактат. При висока стойност това съотношение се образува предимно ацетил-КоА, който се включва в цитратния цикъл. В клетките се образува лактат в увеличено количество във всички случаи, когато редуцираните коензими НАД.Н, съответно НАДФ.Н не могат да бъдат окислени достатъчно бързо чрез дихателната верига. Най-честата причина за това е относителен или абсолютен недоимък на кислород в тъканите. Образуваният в периферните тъкани лактат преминава в кръвта и се пренася до черния дроб, където се поема от хепатоцитите. При достатъчен внос на кислород той се оползотворява като субстрат за глюконеогенезата (цикъл на Кори). Физиологично големи количества лактат се образуват в скелетната мускулатура, преди всичко в началото на физическото усилие; тези количества бързо се поемат и преработват в глюкоза от здравия черен дроб.

Повишаване на концентрацията на лактата в кръвта може да се очаква, когато при нарушено окисление в клетките се образуват увеличени количества лактат, които надвишават възможността на хепатоцитите за преработване, или в случаите когато е нарушено залавянето и преработването на лактата в чернодробната тъкан. Възможно е съчетание на двата процеса, например при нарушен внос на кислород за нуждите на организма. В резултат може да настъпи рязко повишаване ка концентрацията на лактата със съответно въздействие върху алкално-киселинното състояние (лактатна ацидоза).

Биологичен материал

  • плазма, получена с флуорид или EDTA като антикоагуланти, или капилярна кръв;

Биологичният материал се поставя веднага след получаването в ледено студен разтвор на перхлорна киселина. Какъв биологичен материал ще се използва, зависи от използвания метод в лабораторията. Във всеки случаи не трябва да се притиска ръката за повече от 30 секунди преди венепункцията. След убождането се отстранява пристягащият шлаух и кръвта се оставя свободно да изтича в епруветката с антикоагулант. При диагностика на менингитите се използва изследване на цереброспинална течност.

Продължителност на съхраняване на биологичните материали

  • Надстоящата течност при обезбелтъчена с перхлорна киселина капилярна кръв:
    • на стайна температура - 1 седмица
    • в хладилник - 3 седмици
  • Плазма (с EDTA или флуорид):
    • на стайна температура - 3 дни
    • в хладилник - 6 дни
  • Гръбначномозъчна течност:
    • на стайна температура - 3 часа
    • в хладилник - 1 ден
    • при -20 °С - 1 месец

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари