Ксилозен тест

Показание за прилагане на ксилозния тест

• малабсорбция;

Монозахаридът D-ксилоза се резорбира с помощта на активен транспорт в горната част на йеюнума. Вероятно това става чрез същата транспортна система, която пренася глюкозата и галактозата. Във всеки случай афинитетът на системата за ксилоза е по-малък от този за глюкоза, съответно галактоза. Поради това само около 60 % от приетата през устата ксилоза се резорбира. Останалата част се разгражда от чревни бактерии. За разлика от глюкозата и галактозата, ксилозата се метаболизира в организма много по-продължително време и поради това тя е подходяща за преценка на резорбционната функция на червата независимо от непълната си резорбция. Около 50 % от резорбираната ксилоза, съответно около 30 % от приетата през устата ксилоза, се отделят в продължение на 24 часа с урината. Най-висока е кръвната концентрация един час след приемането на ксилозата. С оглед да се ограничи влиянието на възможни нарушения на бъбречната функция върху резултатите, предпочита се определянето на концентрацията на ксилозата в кръвта пред определянето на количеството на отделената с урината ксилоза.

Биологичен материал

• капилярна кръв