Креатинин

На английски език: 
Creatinine (Creat, Cre, Blood creatinine, Serum creatinine, Urine creatinine)

Показания за определяне на креатинин

  • Бъбречна недостатъчност

Креатинът, който осигурява натрупването на енергия в мускулните клетки, непрекъснато (1 – 2 %) се превръща в креатинин:

креатин → креатинин + Н2О

Тази реакция е необратима in vivo. Креатининът се отстранява от клетките и се разпределя равномерно в извънклетъчното пространство, филтрува се през бъбречните гломерули. При нормална (в референтните граници) концентрация не се извършва значима тубулна секреция. При повишена концентрация в плазмата (над 190 μmol/l) започва доловима тубулна секреция на креатинина. У лица с нормална бъбречна функция се отделя практически постоянно количество креатинин, независимо от актуалната диуреза. Освен това в лумена на червата става известно разграждане на креатинин от бактериалната флора.

Концентрацията на креатинина в серума зависи от изграждането и освобождаването от мускулните клетки (пропорционално на мускулната маса), както и от скоростта на гломерулната филтрация за единица време. При лекостепенно намаляване на скоростта на гломерулната филтрация плазмената концентрация на креатинина остава още в референтните граници (възможно е да се включи и известно разграждане в червата). Повишена концентрация се установява, когато гломерулната филтрация намалее с 50% или повече.

При съпоставяне с уреята креатининът е по-чувствителен и специфичен показател за бъбречна недостатъчност. Въпреки това установяването на концентрация на серумния креатинин в референтните граници не изключва лекостепенно намаляване на скоростта на гломерулната филтрация. В такива случаи изследването на креатининовия клирънс осигурява по-чувствително определяне.

Биологичен материал

  • Серум (без хемолиза)

Коментари