Калций

Референтни стойности (за пламъкова фотометрия)

• Серум:
  • Новородени: 1,90 - 3,50 mmol/l
  • Кърмачета: 2,00 - 3,25 mmol/l
  • Деца: 2,10 - 2,75 mmol/l
  • Жени: 2,30 - 2,55 mmol/l
  • Мъже: 2,40 - 2,65 mmol/l
• 24-часова сборна урина (диуреза):
  • Възрастни след приемане в продължение на три денонощия на бедна на калций диета: 1,25 - 3,75 mmol/d

Интерпретация на резултатите

Хиперкалциемия се установява при:

• хипералбуминемия (при нормална концентрация на Са++)
• първичен хиперпаратиреоидизъм (намалена концентрация на фосфата)
• тумори, които отделят пептиди с действие, наподобяващо това на простагландини или паратхормон
• тумори с остеокластични метастази (например мултиплен миелом)
• хормонални нарушения в резултат на:
  • високи дози при лечение с естрогени
  • хипертиреоидизъм (рядко)
  • акромегалия (рядко)
  • надбъбречна недостатъчност (рядко)
• лечение с тиазиди (например при профилактика на нефролитиазата)
• болест на Бьок (повишена резорбция на Са++)
• лечение с СаСОз на язва на дванадесетопръстника
• недоимък на магнезий (при вторичен хиперпаратиреоидизъм)

Хипокалциемия се установява при:

• нарушена резорбция на Са++ (например при панкреасна недостатъчност, при целиакия)
• хипопаратиреоидизъм увеличена концентрация на фосфата
• псевдохипопаратиреоидизъм (увеличена концентрация на фосфата)
• хронична бъбречна недостатъчност (вторичен хиперпаратиреоидизъм в резултат на задръжка на фосфат, която е свързана с намалено изграждане на 1,25-дихидроксихолекалциферол и по този начин причинява и намаляване на концентрацията на Са++ в плазмата)
• хипоалбуминемия (нефрозен синдром; при чернодробна цироза има нормална концентрация на Са++)
• злокачествени тумори с остеобластични метастази (например бронхиален карцином)
• карцином на щитовидната жлеза с повишена секреция на калцитонин
• хиперкортицизъм, съответно при лечение с гликокортикоиди (преди всичко, когато е налице съпътстващо нарушение в резорбцията на Са++ или латентен хипопаратиреоидизъм)
• лечение с фуроземид и етакринова киселина (повишено отделяне на Са++ с урината, вторичен хиперпаратиреоидизъм, повишено ниво на фосфата)
• при лечение с антиепилептични средства (фенилфидантоинът и фенобарбиталът потискат образуването на 1,25-дихидроксихолекалциферол и поради това причиняват намаляване на ентералната резорбция на калция)

Отделянето на Са++ с урината е увеличено при:

• хипокалциемия в резултат на:
  • хиперкортицизъм
  • лечение с фуроземид, етакринова киселина
  • първична загуба на Са през бъбреците (нефролитиаза)
• тубулни ацидози
• усилено разграждане на костна тъкан в резултат от остеопороза при имобилизация или недоимък на естрогени

Намалено отделяне на Са++ с урината има при:

• хипокалциемия (с изключение на причинената от повишена загуба на Са++ с урината хипокалциемични форми)