Изследвания и процедури

Калий

На английски език: Kalium

Калий - въведение

Човешкият организъм съдържа около 50 mol калий на 1 kg телесна маса, като 98 % от него се намира във вътреклетъчното пространство и 2 % в извънклетъчната течност. Транспортът на калия през клетъчната мембрана е резултат от два противоположно насочени процеса: калий се обменя срещу натрий, който се "изпомпва" навън от клетката с разход на енергия, при което във вътреклетъчното пространство навлиза калий; на второ място поради наличната концентрационна разлика известно количество калий преминава пасивно от вътреклетъчното в извънклетъчното пространство. При обичаен режим на хранене ежедневно се приемат по 75 - 100 mmol K+ и същото количество се отделя от организма. При здрави хора около 90 % от това количество се отделя през бъбреците и около 10 % през червата. При бъбречна недостатъчност нараства отделянето на K+ през гастро-интестиналния тракт както по относителен дял, така и по абсолютни стойности. В бъбреците K+ се филтрира през гломерулите, до 70 % от него се резорбира в проксималните тубули - това е процес, свързан с разход на енергия; още около 20 % се резорбират в хенлевата бримка благодарение на електрически градиент, възникващ в резултат на активния обратен транспорт на хлор (Cl+). В дисталните тубули има секреция на K+ йони, която се регулира от редица фактори:

  • Минералкортикоиди (преди всичко алдостерон) предизвикват секреция на K+ . Това действие е скачено с натриуретичния ефект на минералокортикоидите. При хроничен хипералдостеронизъм тази скаченост се нарушава, като намалява ретенцията на натрий, но калиуретичното действие се запазва. По тези причини при хроничен алдостеронизъм сравнително рядко се установява хипернатриемия.
  • Концентрацията на натрий в дисталните тубули повлиява секрецията на калий по същия начин както секрецията на минералокортикоиди.
  • Токът на урината в дисталните тубули води до секреция на K+.
  • Концентрацията на H+ йони потиска секрецията на K+. При ацидоза секрецията на К+ намалява, а при алкалоза се увеличава.
  • При наличие на нерезорбиращи се аниони в лумена на тубулите (фосфат, бикарбонат, сулфат) секрецията на K+ се повишава.

Промените в концентрацията на K+ в серума могат да се дължат или на промяна на количеството на калия в организма (излишък или недоимък), или на преразпределение между вътреклетъчното и извънклетъчното пространство. Промени в количеството на калия в организма се появяват при нарушено равновесие между приемането и отделянето му. Разпределението на калия между вътре- и извънклетъчното пространство се нарушава, когато се промени равновесието между зависещия от разход на енергия транспорт на калий от извънклетъчното към вътреклетъчното пространство и обратно насочената пасивна дифузия (например недоимък на инсулин, потискане на натриево-калиева АТФ-аза, увреждане на клетъчните мембрани, ацидоза, заболявания с масивен разпад на клетки и тъкани). Определянето на концентрацията на K+ в серума не е достатъчно за оценката на състоянието на калиевата обмяна. Измерването на количеството на калиевите йони, отделено в 24-часовата урина (диурезата), подпомага преценката на възможните загуби на калий. Измерването на показателите на алкално-киселинното състояние, на концентрацията на Na+ в серума, на количеството на Na+ , отделено с урината, и други допълнителни изследвания, избрани в зависимост от конкретния случай (например на глюкоза, хлорид, алдостерон, ренин и пр.), дават възможност да се изясни причината за възникване на хипер- или хипокалиемията.

Биологичен материал

  • серум, 24-часова сборна урина (диуреза);
N.B. Поради голямото различие между концентрацията на K+ в еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите и тази на кръвната плазма е необходимо стриктно да се спазват някои правила при вземане на кръв за изследване на съдържанието на K+ . Пристягането на ръката трябва да продължи не повече от 30 секунди, кръвта трябва да изтича свободно от иглата в епруветката или ако се наложи аспирация, тя да се извършва внимателно и бавно, а серумът да се отделя грижливо и най-късно 1 час след вземането на кръвта. Трябва да се помни, че при съсирването на взетата кръв се отделя известно количество К+ от тромбоцитите. Поради това концентрацията на K+ в серума е с около 0,3 mmol/l по-висока от тази на плазмата.

Принцип на изследването

Определянето става чрез пламъкова фотометрия или с помощта на йоноселективни електроди.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари