Изследвания и процедури

Хормони на щитовидната жлеза

Хормони на щитовидната жлеза - въведение

Клетките на щитовидната жлеза изграждат белтъка тиреоглобулин. Тирозиновите остатъци на този белтък се йодират. Според степента на йодиране се получават монойодтирозинтиреоглобулин и дийодтирозинтиреоглобулин. Чрез обединяване на монойодтирозин и дийодтирозин се образува трийодтиронин (Тз). От две молекули дийодтирозин се получава тироксинът (Т4). При това се запазва свързването с тиреоглобулина. Получените хормони под формата на Тз-тиреоглобулин и Т4-тиреоглобулин се отлагат в колоида на щитовидната жлеза. Преди секретирането им в кръвния ток протеази  "изрязват" хормоните от веригата на тиреоглобулина. В кръвта тиреоидните хормони се пренасят, свързани с белтъци. Транспортните белтъци в случая са тироксиносвързващия глобулин (ТСГ), преалбуминът и албуминът. Делът на свободния тироксин е едва 0,1% , а 99,9% са свързани с белтъци (предимно ТСГ). Делът на свободния Т3 е относително по-висок - 0,3 %. Свързва се в значителна част с албумин и преалбумин.

Щитовидната жлеза секретира ежедневно по около 100 nmol Т4 и 50 nmol T3. Вероятно само трийодтиронинът е активният хормон на щитовидната жлеза. Той се изгражда както в резултат на секрецията от щитовидната жлеза, така и чрез периферно дейодиране на тироксин. Белтъчносвързаното количество Тз и общото количество на Т4 са екстратироидният запас от потенциално освободен трийодтиронин, който при повишени периферни нужди може бързо да бъде осигурен. Разграждането на хормоните на щитовидната жлеза настъпва в клетките на човешкия организъм чрез отцепване на йода, последвано от дезаминиране и декарбоксилиране. Около 20 % от общото количество се конюгира с глюкуронова и сярна киселина в хепатоцитите и се изхвърля с жлъчния сок в червата. Значителна част от това количество се резорбира обратно в тънкото черво.

Биологичният полуживот на Т3 e около 20 часа, на Т4 - около 8 дни. Регулацията на секрецията на хормоните на щитовидната жлеза се осигурява чрез системата хипоталамус - преден дял на хипофизата. Намаляването на концентрацията на свободния, биологично активен Тз и /или Т4 подбужда хипоталамуса към повишена секреция на ТОХ, който отключва секреция на ТСХ в предния дял на хипофизата. ТСХ в крайна сметка коригира чрез своето влияние върху скоростта на синтезата и секрецията на Тз и Т4 промененото количество на хормоните на щитовидната жлеза в периферните тъкани.

Съществени са следните патогенетични фактори за нарушаване на функцията на щитовидната жлеза:

  • екзогенен недоимък на йод;
  • вродени нарушения в синтезата на Тз и Т4;
  • вродени промени в структурата на тироксинсвързващия глобулин;
  • автоантитела, насочени срещу Тз и Т4;
  • автоантитела с действие върху щитовидната жлеза, наподобяващо това на ТСХ;
  • неподдаващо се на регулация освобождаване на ТСХ от туморна тъкан в хипофизата, съответно в хипоталамуса;

Към групата на основните изследвания при подозрение за нарушена функция на щитовидната жлеза спадат измерванията на концентрацията на Тз и Т4. За да може да бъде оценена правилно установената концентрация, е необходима информация относно величината на свободния, несвързан с белтъци дял на хормоните. Това може да се постигне непряко чрез определяне на свързващия капацитет на серума за хормони на щитовидната жлеза (т.нар. тест за поемане на Тз). По-подходящо е прякото определяне на количествата на СТз, СТ4 и ТСГ. При диагностициране на хипотиреоидизъм е необходимо определянето на ТСХ. Провеждането на специализирани изследвания като теста с ТОХ, определяне на тиреоглобулините и обратния Тз (оТз, гТз) и др. се налагат при особени диагностични случаи, а се извършват във високоспециализирани ендокринологични центрове.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари