Изследвания и процедури

Гама-глутаминилтрансфераза

На английски език: Gamma-glutamyl transferase (GGT, Gamma-glutamyl transpeptidase, GGTP, Gamma GT, GTP)

Съдържание

Показания за определяне на гама-глутаминилтрансфераза:

  • заболявания на черния дроб и жлъчните пътища

Биологичен материал

  • серум
N.B. Патогенетични фактори за повишена активност на ГГТ при хепато-билиарни заболявания са:
  • индукцията на ензимна синтеза (холестаза, алкохол, хепатотоксични медикаменти)
  • увреждането на мембрани (жлъчни киселини, хепатотоксични медикаменти, десностранна сърдечна недостатъчност)
  • регенерацията на чернодробна тъкан (след интоксикации, първична билиарна цироза)
  • несъответно повишената синтеза (първичен чернодробен карцином, чернодробни метастази)

Гама-глутамилтрансферазата (ГГТ) е димерен гликопротеин. Молекулната и маса е около 90 000. In vivo този ензим пренася гамаглутамиловия остатък на глутатиона върху аминокиселини и пептиди. Като ензим от гамаглутамиловия цикъл ГГТ участвува в мембранния транспорт на аминокиселини и пептиди. В човешкия организъм ензимът е свързан към клетъчни мембрани. Намира се във всички тъкани. Органи с най-висока активност на ГГТ са бъбреците, панкреасът и черният дроб (в съотношение 100:8:4). В бъбреците ГГТ е разположена предимно в четковидния слой в клетките на проксималните тубули, в панкреаса - в епителните клетки на панкреасните каналчета, а в черния дроб - в клетките, образуващи жлъчните капиляри и пътища.

Смята се, че синтезата на ГГТ се управлява от единствен локус. ГГТ няма изоензими. Молекулите на ГГТ от бъбречната и чернодробната тъкан се различават по своята въглехидратна част - т.е. налице са мултиплени форми. Същото се отнася и за молекулите на ГГТ от възрастни и фетални, съответно малигнено трансформирани чернодробни клетки. Мултиплените форми на ГГТ могат да бъдат разделени чрез електрофореза или афинитетна хроматография.

Установяващата се в плазмата активност на ГГТ произхожда почти изключително от черния дроб, съответно от жлъчните пътища, независимо от това, че черният дроб е орган с относително ниско съдържание на ГГТ. При увреждане на най-богатия на ГГТ орган - бъбрека, освободената ГГТ преминава в урината, а не в кръвта, ето защо на практика повишената активност на ГГТ в кръвната плазма е свързана почти винаги с изменения в черния дроб. Досега не са установени данни за повишаване на активността на ГГТ в серума при панкреасни заболявания, които протичат без успоредно засягане на чернодробна тъкан.

Принцип на изследването

In vitro ензимът прехвърля гамаглутамилови остатъци от гама-глутамилпаранитроанилид върху акцепторна молекула - глицилглицин, която същевременно служи като буферно вещество за поддържане на рН на реакционната смес в необходимия обхват. Освободеният паранитроанилин има жълта оцветка. Скоростта, с която се образува това вещество, служи като мярка за оценка на ензимната активност.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари