Изследвания и процедури

Фосфати

На английски език: Phosphate (PO4)

Показания за определяне на фосфатите

Показанията за определяне на фосфатната концентрация в серума практически се покриват с тези за определяне на калция. Едновременно определяне на калций и фосфор е показано при:

  • съмнение за наличието на хипо- или хиперпаратиреоидизъм;
  • първичен хиперпаратиреоидизъм, псевдохиперпаратиреоидизъм;
  • рахит в резултат на недоимък на витамин D или нарушено действие на 1-алфахидроксилазата;
  • синдром на малабсорбция;
  • нарушена обратна резорбция на фосфата в тубулите (ренотубуларни ацидози, синдром на Фанкони);
  • хиперкортицизъм, лечение с гликокортикоиди;
  • тумори с остеобластни метастази;
  • алкалоза (усилено отлагане в скелета);
  • хроничен алкохолизъм;
  • повишено навлизане на фосфат в клетките след приложение на инсулин и глюкоза;
  • парентерално хранене;
  • вторичен хиперпаратиреоидизъм, доколкото основното заболяване води до хиперфосфатемия не без връзка със секреция на паратхормона (както е в някои случаи с хронични бъбречни заболявания);

Около 80 % от фосфора в човешкия организъм се намира под формата на хидроксиапатит в костите. Останалите 20 % се поделят между фосфолипиди, фосфопротеини, нуклеотиди, нуклеинови киселини, други обменни продукти и креатинфосфат. Само малка част под формата на Н2РО, HPO4¯ ¯ и PO4¯ ¯ ¯ йони се намира в извънклетъчната течност. Обикновено именно тази част се означава като "неорганичен фосфат". Тя е транспортната форма, посредством която се резорбира фосфор за нуждите на организма, която се пренася между органите и клетките на организма и под която фосфорът се отделя от организма.

Регулацията на концентрацията на фосфата в плазмата е тясно свързана с тази на калция. Централно място в този процес имат бъбреците. Фосфатът се филтрира през гломерулите и се реабсорбира обратно в 80 - 90 % в проксималните тубули. Величината на обратната резорбция у здрави хора е свързана с плазмената концентрация на фосфата. Праговата величина в бъбреците е приблизително равна на плазмената концентрация и при промени в праговата величина настъпват промени и в плазмената концентрация.

Влияние върху тубулната обратна резорбция оказват:

  • паратхормонът (намалява);
  • соматотропният хормон (повишава);
  • естрогените (намаляват);
  • кортикостероидите (намаляват);

Както плазмената концентрация, така и отделянето на фосфат през бъбреците са обект на подчертан 24-часов ритъм (за плазмата - максимум в 24 часа, минимум в 12 часа; за урината - максимум в 12 часа, минимум в 24 часа). Поради това при проследяване на състоянието на даден болен трябва да се взема кръв по едно и също време, за да се получават сравними резултати. При изследване на отделянето на фосфат в урината се използува 24-часова сборна урина (диуреза), чрез което се намалява влиянието на тези колебания. Поради относително ниската прагова величина при промени в плазмената концентрация на фосфата настъпват едновременно промени в отделянето в урината. Изключение в това отношение има при хипер-, респективно хипофосфатемиите, които са резултат на "пренагласяне" на праговата величина в бъбреците. Освен това естествено отделеното количество фосфат зависи и от величината на гломерулната филтрация. Поради тази особеност измерването на количеството на отделения с урината фосфат има малка стойност за различаване на причинени от хормонални влияния или бъбречни заболявания нарушения в обратната резорбция на фосфата.

По-голяма информативна стойност имат определянето на фосфатния клирънс и процентната тубулна обратна резорбция, както и тестовете за потискане на секрецията на паратхормона и за изпитване на бъбречното му действие.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари