Изследвания и процедури

Естрогени и гестагени

Показания за изследване

  • Яйчникова недостатъчност:
    • определяне на прогестерона и на общото количество на естрогените, отделени no време на фоликуларната и лутеиновата фаза
    • за установяване дали тези изследвания насочват към ановулаторни цикли, или аменорея, се определя концентрацията на ЛХ и ФСХ при базални условия
    • при намалени базални стойности на ЛХ и на ФСХ се провежда тестът с ГнРХ, евентуално и тестът с кломифен
    • в случай че има данни за вторична овариална недостатъчност в резултат на тумор на хипофизата или супраселарен тумор, е необходимо определянето на пролактина
  • Диагностика на тумори на тестисите, образуващи естрогени:
    • определяне на отделеното количество естрогени с урината
  • Изследване на функционалната годност на фето-плацентарната единица:
    • определяне на общото количество естрогени, отделени с урината
  • Диагностика на адреногениталния синдром:
    • определяне на прогестерона, съответно на 17-хидроксипрогестерона

Естрогени и гестагени - основни положения

Естрогенните хормони (естриол, естрадиол, естрон) се произвеждат и секретират в малки, относително постоянни количества от кората на надбъбреците и тестисите. При полово зряла жена преобладаващата част от естрогените, които се установяват в кръвната плазма и се отделят с урината, произхождат от яйчниците. Тяхната секреция има своя минимум през последните дни на лутеалната фаза и по време на менструацията. През фоликуларната фаза тяхната секреция нараства отначало постепенно, 2 - 3 дни преди овулацията по-рязко, за да достигне първия си максимум по време на овулацията. След това настъпва постепенно намаление. Втори, по-нисък и широк максимум се оформя през лутеалната фаза. Намиращите се по време на бременността в майчиния организъм естрогенни хормони се образуват в по-голямата си част в плода и плацентата. Надбъбреците на плода синтезират стероида дихидроепиандростерон. Той се поема от хепатоцитите на плода и се хидроксилира при 16-ия въглероден атом. Плацентата не съдържа ензима 16-хидроксилаза и поради това не е в състояние сама да образува естриол от дихидроксиепиандростерона или от естрадиола. Хидроксилираният в черния дроб дихидроксиепиандростерон се превръща в нея в естриол. Чрез кръвообращението на плода той достига до бъбреците, отделя се в околоплодната вода, резорбира се и по този начин достига до майчиното кръвообращение. По време на бременността той причинява рязкото повишаване на нивото на естриола в кръвната плазма на майката, съответно на отделения в урината на бременните естриол. Естрогените в плазмата се пренасят свързани с бетаглобулини. В черния дроб се естерифицират с глюкуронова или сярна киселина. Част от добре разтворимите във вода конюгирани хормони преминава отново в плазмата и се отделя през бъбреците, a друга част през жлъчните пътища се отделя в червата, където предимно се реабсорбира Отново по ентеро-хепаталния кръговрат; само малки количества се отделят с изпражненията.

Прогестеронът е основна съставка за синтезата на повечето от стероидните хормони и същевременно най-важният гестагенен хормон за мъжкия организъм. Той се синтезира в кората на надбъбреците и в яйчниците. При полово зрялата жена по време на фоликуларната фаза в кората на надбъбреците има зависима от менструалния цикъл синтеза и секреция на прогестерон, a 2 - 3 дни преди овулацията се прекратява синтезата на прогестерон в яйчниците. Тук тя достига своя максимум през лутеалната фаза. По време на бременност от третия месец нататък прогестеронът се синтезира в плацентата. Концентрацията му в майчината кръв, съответно отделянето на прегнандиол в урината, нараства постепенно и достига своя максимум към времето на термина. Прогестеронът се пренася в кръвната плазма, свързан с албумин. Отлага се в мастната тькан. Чернодробните клетки го превръщат в прегнандиол, който не притежава никаква гестагенна активност. Прегнандиолът се естерифицира с глюкуронова киселина и се отделя с урината.

Секрецията на естрогените и прогестеронът се регулира с помощта иа гонадотропни хормони на предния дял на хипофизата - лутеинизиращ хормон (ЛХ), фоликуло-стимулиращ хормон (ФСХ), пролактин. Освобождаването на гонадотропните хормони отново зависи от двйствието на освобождаващи фактори на хипоталамуса - гонадотропиносвобождаващия хормон (ГнОХ). По време на фоликулната и лутеалната фаза плазмените концентрации на ЛХ и ФСК са ниски. Концентрацията на ЛХ нараства рязко няколко дни преди овулацията и в деня на овулацията достига своя максимум. Секрецията на ФСХ има два максимума: първият - по време на овулацията, вторият - по време на менструацията.

Определянето на ЛХ и ФСХ в серума, съответно отделянето им в 24-часова сборна урина (диуреза), създава възможност за диференциране на установената с помощта на определяне на естрогени и прогестерон яйчникова недостатъчност на първична и вторична. Тестове със стимулация позволяват да бъде определена способността за секреционен отговор на яйчниците и на хипоталамо-хипофизната система.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари