Аминотрансферази

Въведение

Аминотрансферазите са ензими, които катализират пренасянето на аминогрупа от аминокиселина върху алфакетокиселина. Те са в основата на важната за осъществяване на междинната обмяна способност на организма да изгражда необходимите си аминокиселини от съответните кетокиселини и да включва алфааминоазота от катаболизираните аминокиселини в синтезата на урея. В това отношение централно значение имат ензимите аспартатаминотрансфераза АсАТ (в миналото ГОТ) и аланинаминотрансфераза АлАТ (в миналото ГПТ).

Съдържанието на тези два ензима в клетките на организма надвишава значително съдържанието на останалите аминотрансферази. Органи и тъкани с най-висока специфична активност за АсАТ и АлАТ са черният дроб, сърдечната и скелетната мускулатура. Вътреклетъчно АлАТ се намира в цитоплазмата, докато АсАТ се намира както в цитоплазмата /цАсАТ/, така и в митохондриите /мАсАТ/. Синтезата на цАсАТ и мАсАТ се направлява от различни генни локуси и следователно те са изоензими. При промяна на пермеабилитета на клетъчната мембрана в хода на болестен процес нараства изливането на цитоплазмени АлАТ и АсАТ. Преминалите в междуклетъчната течност ензими се пренасят с лимфата в кръвната плазма. Поради своята относително висока молекулна маса те практически не се филтрират през гломерула в урината. Разграждането им настъпва в резултат от действието на протеази в плазмата и фагоцитоза от различни клетки на организма. Полуживотът в кръвната плазма за АсАТ е 0,5 - 1 ден, а за АлАТ 2 - 3 дни.

Съществен фактор, който може да повлияе изследването, е еритроцитното съдържание на АсАТ, което надвишава около 40 пъти това в серума при "нормална концентрация". Еритроцитното съдържание на АлАТ е малко по високо от това в серума /нормално съдържание/. Поради това при хемолиза се получават фалшиво повишени стойности за активността на АсАТ в серума.

Данни за локализацията на болестния процес се получават както от величината на ензимната активност, така и от съотношението между активностите на АсАТ и АлАТ. Много високи повишения на активността се дължат на заболяване на черния дроб или скелетната мускулатура /голяма органна маса/. Увреждането на миокарда води до повишаване на активността на АсАТ, което рядко надвишава 100 UI/l, докато активността на АлАТ се повишава незначително. Съотношението между активностите на АсАТ и АлАТ — т.нар. коефициент на Де Ритис /De Ritis/ при миокарден инфаркт най-често е над 2,3. При възпалителни заболявания на скелетната мускулатура коефициентът на Де Ритис е над 1,2, а при чернодробни и жлъчни заболявания — под 0,8. При доказано чернодробно заболяване съотношението между активностите на АсАТ и АлАТ е показателно за тежестта на клетъчното увреждане. При некротизиращи процеси допълнително се освобождава и мАсАТ. Поради това общата активност на АсАТ нараства в по-голяма степен от тази на АлАТ. Коефициентът на Де Ритис нараства над 1,0. При преценката на степента на покачване на ензимната активност в серума винаги трябва да се имат предвид тежестта и стадия на заболяването към момента на вземане на кръв за изследване.

Тъй като посочените по-горе общи оценки не са съобразени със състоянието на конкретния болен, те трябва да се възприемат само като база за първично ориентиране.