Изследвания и процедури

Аминотрансферази

На английски език: Aminotransferases

Показания за изследване на аминотрансферазите (АсАТ и АлАТ)

  • Заболявания на черния дроб и жлъчните пътища (АлАТ за откриване, АсАТ и АлАТ при диференциалната диагноза)
  • Миокарден инфаркт (АсАТ)
  • Заболявания на скелетната мускулатура (АсАТ)

Подготовка на изследвания: никакви тежки физически натоварвания 24 часа преди вземането на кръвта.

Биологичен материал: серум

Аминотрансферазите са ензими, които катализират пренасянето на аминогрупа от аминокиселина върху алфакетокиселина. Те са в основата на важната за осъществяване на междинната обмяна способност на организма да изгражда необходимите си аминокиселини от съответните кетокиселини и да включва алфааминоазота от катаболизираните аминокиселини в синтезата на урея. В това отношение централно значение имат ензимите аспартатаминотрансфераза АсАТ (в миналото ГОТ) и аланинаминотрансфераза АлАТ (в миналото ГПТ).

Съдържанието на тези два ензима в клетките на организма надвишава значително съдържанието на останалите аминотрансферази. Органи и тъкани с най-висока специфична активност за АсАТ и АлАТ са черният дроб, сърдечната и скелетната мускулатура. Вътреклетъчно АлАТ се намира в цитоплазмата, докато АсАТ се намира както в цитоплазмата (цАсАТ), така и в митохондриите (мАсАТ). Синтезата на цАсАТ и мАсАТ се направлява от различни генни локуси и следователно те са изоензими. При промяна на пермеабилитета на клетъчната мембрана в хода на болестен процес нараства изливането на цитоплазмени АлАТ и АсАТ. Преминалите в междуклетъчната течност ензими се пренасят с лимфата в кръвната плазма. Поради своята относително висока молекулна маса те практически не се филтрират през гломерула в урината. Разграждането им настъпва в резултат от действието на протеази в плазмата и фагоцитоза от различни клетки на организма. Полуживотът в кръвната плазма за АсАТ е 0,5 - 1 ден, а за АлАТ 2 - 3 дни.

Съществен фактор, който може да повлияе изследването, е еритроцитното съдържание на АсАТ, което надвишава около 40 пъти това в серума при "нормална концентрация". Еритроцитното съдържание на АлАТ е малко по високо от това в серума (нормално съдържание). Поради това при хемолиза се получават фалшиво повишени стойности за активността на АсАТ в серума.

Данни за локализацията на болестния процес се получават както от величината на ензимната активност, така и от съотношението между активностите на АсАТ и АлАТ. Много високи повишения на активността се дължат на заболяване на черния дроб или скелетната мускулатура (голяма органна маса). Увреждането на миокарда води до повишаване на активността на АсАТ, което рядко надвишава 100 UI/l, докато активността на АлАТ се повишава незначително. Съотношението между активностите на АсАТ и АлАТ - т.нар. коефициент на Де Ритис (De Ritis) при миокарден инфаркт най-често е над 2,3. При възпалителни заболявания на скелетната мускулатура коефициентът на Де Ритис е над 1,2, а при чернодробни и жлъчни заболявания - под 0,8. При доказано чернодробно заболяване съотношението между активностите на АсАТ и АлАТ е показателно за тежестта на клетъчното увреждане. При некротизиращи процеси допълнително се освобождава и мАсАТ. Поради това общата активност на АсАТ нараства в по-голяма степен от тази на АлАТ. Коефициентът на Де Ритис нараства над 1,0. При преценката на степента на покачване на ензимната активност в серума винаги трябва да се имат предвид тежестта и стадия на заболяването към момента на вземане на кръв за изследване.

Внимание. Тъй като посочените по-горе общи оценки не са съобразени със състоянието на конкретния болен, те трябва да се възприемат само като база за първично ориентиране.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари