Актуално pH, актуално pCO2, излишък от основи

Интерпретация на резултатите

Повишена стойност на актуалното рН означава наличие на ацидоза. Последната може да бъде диференцирана чрез изследването на рСО₂, ВЕ, а в отделни случаи – и с помощта на допълнителни изследвания (анионен дефицит, лактат и др.).

1. При повишено рСО₂:  респираторна ацидоза.

   В зависимост от степента на метаболитната компенсация ВЕ може да бъде нормален, в стойности около горната граница на референтния обхват или повишен. Респираторна ацидоза може да настъпи при:

   • нарушена регулация на процеса на дишане (мозъчни тумори, енцефалити, черепномозъчни травми, злоупотреба с наркотици, синдром на Пикуик и др.);
   • заболявания на дихателните пътища и белите дробове.

2. Намален ВЕ:  метаболитна ацидоза.

   Стойността на рСО₂ може да бъде нормална или намалена в зависимост от степента на респираторната компенсация. Като причини за метаболитна ацидоза могат да се обсъждат:

   • увеличено натрупване на нелетливи киселини при променени обменни процеси (диабетна кетоацидоза, лактатна ацидоза, формиатна ацидоза при отравяне с метанол и др.);
   • загуба на НСО₃ (диарии, чревни, жлъчни и панкреасни фистули);
   • пренасяне на Н⁺ поради намалено отделяне през бъбреците `бъбречна недостатъчност, тубулна ацидоза, продължително приложение на диуретици). Повишена стойност на рН говори за наличие на алкалоза.

3. При намалено рСО₂:  респираторна алкалоза.

   В зависимост от степента на компенсация стойността на ВЕ може да бъде нормална, в долната гранична зона или да е патологично понижена. Като причини за настъпване на респираторна алкалоза могат да се обсъждат:

   • обусловена от физиологични причини хипервентилация;
   • нарушена регулация на дишането при заболявания на централната нервна система;
   • намаляване на рО₂ под 8 кРа (60 mmHg), например при белодробни заболявания, пребиваване на значителна надморска височина, сърдечни пороци с дясно-ляв шънт;
   • командно дишане.

4. При повишен ВЕ:  метаболитна алкалоза.

   Като респираторна компенсация се повишава рСО₂. Възможни причини за метаболитна алкалоза са:

   • неадекватно въвеждане на основи (инфузии на НСО₃, млечно-алкален синдром у болни с язва на дванадесетопръстника);
   • загуба на Н⁺ (повръщане, дрениране на стомашно съдържимо, диарии със загуба на хлорид, предозиране на минералокортикоиди и др.).

   Дори напълно нормална стойност на рН не изключва нарушение на киселинно-алкалното състояние! Нерядко това се наблюдава при съчетани нарушения, като:

   • метаболитна ацидоза + метаболитна алкалоза;
   • респираторна ацидоза + метаболитна алкалоза;
   • респираторна алкалоза + метаболитна ацидоза.

   При нормална функция бъбрекът отделя при ацидоза кисела урина, а при алкалоза – алкална. При някои нарушения на алкално-киселинното състояние се отделя урина с „несъответно“ рН. Това може да се наблюдава, когато:

   • метаболитната ацидоза или алкалоза е обусловена от бъбречно увреждане (тоест от намалена способност на бъбреците да отделят Н⁺ или НСО₃^-);
   • под въздействие на екстраренални влияния (например хиповолемия) се нарушава възможността за екскреция с урината на Н⁺ или НСО₃^-.