Бременност и родителство

Ювенилни маточни кръвотечения

Една от най-честите форми на нарушение функциите на репродуктивната система в периода на полово съзряване се явяват ювенилните маточни кръвотечения (ЮМК). Те често водят до последващи трайни нарушения на менструалната и генеративна функция, както и до хормонално обусловени заболявания.

Ювенилните маточни кръвотечения представляват 20 – 30 % от всички гинекологични заболявания при децата. ЮМК могат да бъдат съпроводени с вторична постхеморагична анемия, с нарушения в кръвосъсирващата и антикръвосъсирващата системи и затова в практическо отношение е важно откриването на причините за маточното кръвотечение и предотвратяването на негов последващ рецидив.

Етиология

  1. Хормонални нарушения – дисфункционални маточни кръвотечения (ДМК).
  2. Нарушения на кръвосъсирващата и антикръвосъсирващата системи (болест на Вилебранд, тромбастения, тромбоцитопенични пурпурахипофибриногенемия, хипопроконвертинемия).
  3. Хормонопродуциращи тумори на яйчниците.
  4. Туберкулозно увреждане на вътрешните полови органи.
  5. Рак на тялото и шийката на матката.

Предразполагащи причини за ДМК могат да бъдат стресове, физическа травма, преумора, неблагоприятни битови условия, остри и хронични инфекции, интоксикации, хипо- и авитаминози, нарушаване функцията на щитовидната жлеза на кората на надбъбреците.

Oисфункционалните маточни кръвотечения в периода на полово съзряване представляват, по правило, ациклични кръвотечения, най-често от типа на атрезия на фоликулите, най-рядко – от типа на персистенция на фоликулите. В двата случая присъства хиперестрогенията (в първия – относителна, във втория – абсолютна), която води до хиперплазия на ендометриума с последващо кръвотечение. При това хиперпластичните процеси на ендометрията могат да се изразяват в жлезисто-кистозна хиперплазия, полип на ендометриума, аденомиоза.

Значителен относителен дял сред болните от ЮМК са момиченца на възраст 12-14 години. По-малък брой пациентки се наблюдава при 10- (2.1%) и 17-годишните (1.2%) и единични наблюдения при 9-годишните (0.05%). Преобладаващото болшинство (99.8%) са учащи в училища и средни учебни заведения.

При 12% от пациентките ЮМК е възникнало на фона на стресови състояния: караници с родителите, в училище, починал баща, алкохолизъм в семейството.

При анализа на прекараните заболявания при момиченцата с ЮМК водещо място заемат инфекциозните заболявания: шарка, коклюш, червен вятър, епидемичен паротит, рубеола, хроничен тонзилит, ангини, ОРВИ.

Анализът на прекараните остри и хронични заболявания при момиченцата с ЮМК показва, че сред заболяванията голям относителен дял принадлежи на простудните заболявания, в това число при болшинството от децата и най-често в пубертетна възраст се отбелязват тонзилити (42%) и остри респираторни заболявания (61.3%). Интересно е да отбележим, че 8% от пациентките, постъпили в стационар по повод ЮМК, преди това са прекарали ангина или ОРВИ с висока температура.

Горепосочените данни от изследванията на момиченцата с ЮМК, както и многобройните данни в литературата потвърждават, че при изграждане на репродуктивната система нейната функция все още не е стабилна, постоянна и затова въздействието на всякакви неблагоприятни фактори, особено инфекциозни и хронични заболявания, може да доведе до сривове във функцията на репродуктивната система, преди всичко на менструалната функция.

От алергични заболявания (екссудативна диатеза, невродермит, екзема) са страдали 21=8% от момиченцата с ЮМК. Хранителната алергия се наблюдава при 4%, медикаментозната – при 1.3%.

При паротит и рубеола се засяга фоликулярния апарат на яйчниците. Доказано е, че продължителното влияние на инфекцията води до изтощаване на резервните възможности и затормозяване функцията на яйчниците.

Нерядко ЮМК се съпровожда с кистозно увеличаване и кисти на яйчниците. От тях преобладаващото болшинство се пада на фоликулярните кисти (82.6%), кистите на жълтого тяло (17.4%).

Клинични особености

Основно оплакване при постъпването в стационар е кръвотечение от половите пътища с различна интензивност и продължителност. За болшинството от изследваните   (60.3%) е било характерно наличието на умерени кръвенисти течения, по-рядко са наблюдавани обилни (18.7%) и продължителни, зацапващи (21%).

Умерените кръвенисти течения, по правило, не се съпровождат с промяна в общото състояние, като в същото време при обилни кръвенисти течения често се наблюдават виене на свят, обща слабост, краткотрайна загуба на съзнание под формата на припадъчно състояние. От болки в долната част на корема се оплакват 13.4% от изследваните, без съпътстващи оплаквания постъпват 38.7% от пациентките.

По-детайлното изучаване характера на кръвотечението позволи да се заключи, че болшинството от пациентките (71.5%) постъпва за първи път и само 28.5% – повторно.

При 2/3 от пациентките кръвотечението продължава 20 – 30 дни. При 1/7 продължителността на кръвотечението е в рамките на 10 дни. 20% са момиченцата с кръвотечение над 30 дни. Колебанията в продължителността на кръвотечението е от 10 до 91 дни.

По резултатите от гинекологичните изследвания се заключава, че 69.6% от изследваните не са се лекували преди това; 30.4% – са се лекували преди постъпването си в стационара, от тях амбулаторно – 20.7%, в стационар – 9.8%; с нехормонални препарати – 19.1%, с хормонални – 11.3%.

Към факторите за повишен риск от ЮМК може да се отнесе усложнената акушеро-гинекологична анамнеза, патологична бременност, патологично раждане, преносване на бебето, инфекциозни заболявания: шарка, червен вятър, епидемичен паротит, рубеола, ОРВИ, тозилити.

В качеството на фактори за повишен риск могат да се разглеждат и хронични заболявания на родителите, относително голяма възраст на родителите, нарушаване на дневния режим и хранителния режима при момиченцата.

Диагностика

  1. Оценка на степента на развитие на вторични полови признаци.
  2. Оценка на степента на физическото развитие.
  3. Инструментални методи на изследване:
    • рентгеноскопия на черепа с проекция на турско седло;
    • ехоенцефалограма;
    • компютърна томография при подозрение за тумор на хипофизата;
    • рентгеноскопия на китките на ръцете (определяне на костната възраст), ехогафия на надбъбречниците.
  4. Гинекологично изследване:
    • ректално-абдоминално изследване;
    • вагиноскопия;
    • УЗД на органите в малкия таз (позволява да се определи размера на матката, обема на яйчниците, да се оцени структурата им).
  5. Лабораторни изследвания:
    • клиничен анализ на кръвта с хемосиндром;
    • биохимичен анализ на кръвта, коагулограма;
    • определяне в кръвта и в урината на фоликулостимулиращ хормон (ФСХ), лутеинизиращ хормон(ЛХ), пролактин, естрогени, прогестерон, кортизол, 17-КС в денонощна урина.
  6. Консултация със специалисти (невропатолог, ендокринолог, ирисолог – очни дъна, цветни полета на зрението).

Вторични полови признаци

За развитието на вторични полови признаци е характерна строга последователност на появяването им, което служи като един от критериите за правилността на протичането на периода на полово съзряване. Първият визуално забележим признак на полово съзряване е увеличаването на млечните жлези, след това появата на окосмяване на венериния хълм, после в подмишничните ямки. На този фон настъпва менархе (първият менструален цикъл).

В групата на пациентки с ЮМК първата менструация сред изследваните е отбелязана на 9-годишна възраст, а средната възраст на менархе както в групата на здравите, така и при пациентки с ЮМК се измества към по-ранната възраст – 11.8 ± 0.2 години в сравнение с даните с 10 – 20 годишна давност. По-рано менархе (9 – 12 г.) се наблюдава при 66.4%, в границите на възрастовата норма (13 – 14 г.) – при 31.8%.

Ехографски параметри на състоянието на вътрешните полови органи и данни от хистероскопия

Ехографското изследване е ценен метод при оценката на вътрешните полови органи при момиченцата, страдащи от ЮМК. При тях при УЗД влагалището и матката по форма и ехоструктура, както и по разположението им в кухината на малкия таз са същите, както и при здравите. Ехографските размери на матката при динамично наблюдение не претърпяват съществени изменения. Отбелязва се достатъчна зрелост на матката във всички възрастови групи както при здравите, така и при пациентките с ЮМК.

Определен интерес представлява ехографското изследване на динамиката на развитие на яйчниците и фоликулите в тях при пациентките с ЮМК.

Резултатите от изследването свидетелстват за изменения на средния обем на яйчниците в хода на заболяването. Отбелязва се незначителна тенденция към увеличаване обема на яйчниците в периода между кръвотеченията и първата менструация след хемостазата във всички възрастови групи.

На ехограмата при 13.5% от пациентките с ЮМК се виждат едно – две кистозни образувания със закръглена форма, с добра звукопроводимост, с ясни контури, разполагащи се в един или едновременно в двата яйчника, с различен диаметър. Яйчникът е бил увеличен по обем по отношение на здравата група на момиченцата на същата възраст.

При 15,3% от пациентките с ЮМК при УЗД се определя ехонегативно образувание в единия от яйчниците с диаметър от 3 см3, с ясни контури, високо ниво на звукопроводимост. Обемът на откритите образуваня е от 5.82 см3 (обем на нормалните яйчници – до 39.3 см3). Дадените образувания са оценени като фоликулярни кисти.

Клинико-ехографските признаци на персистиращи фоликули при пациентките с ЮМК са:

  • изразена естрогенизация;
  • незначително увеличаване на яйчниците;
  • ехонегативно, със закръглена форма образувание от 1.5 до 2.5 см в диаметър, с ясни контури, в единия или в двата яйчника.

Наличието на фоликулни кисти при изследваните с ЮМК се характеризира с:

  • неизразена естрогенизация;
  • увеличавяне на яйчниците;
  • на УЗД – ехонегативно образувание със закръглена форма, с ясни контури, в единия от яйчниците, с диаметър от 3 до 6 см.

Освен това, фоликулните кисти могат да се изявяват при динамично наблюдение в продължение на 6 – 16 седмици. Персистиращите фоликули се запазват до 4 – 6 седмици. Под влияние на хормонална терапия ерсистиращите фоликули и фоликулни кисти се подлагат на обратно развитие, което може да бъде използвано като диагностичен признак.

Данните от УЗД са били потвърдени с хистероскопия: при пациентки с ЮМК са осткрити различни хиперпластични разраствания, които били отстранени при разделно диагностично изстъргване (РДИ) под контрола на хистероскоп.

При 42.4% от пациентките с ЮМК при ултразвуково сканиране са определени полиповидни разраствания на ендометриума: образувания с различна форма, ясно отграничени от стените на маточната кухина. Понякога изглежда, че полипите са очертани с тънка линия; типично е и наличието на ехонегативен обръч. При болни с полиповидна форма на хиперплазия на ендометриума при хистероскопия маточната кухина по цялата дължина е била запълнена с разраствания на ендометриума с бледорозов цвят, по-интензивни в дъното й. При 15.2% от другите пациентки при хистероскопия са открити нежни участъци на ендометриума с бледорозов цвят, разполагащи се в дъното на матката, по-близо към отворите на маточните тръби, а по останалата дължина ендоменриумът е бил фин, блед, което свидетелства за огнище на хиперплазия. При 6% от болните били отбелязани нежни разраствания на ендометриума, разполоагащи се по цялата дължина, което било оценено като негова дифузна хиперплазия.

При 30.3% от пациентките с ЮМК при хистероскопия била осткрита вътрешна ендометриоза на матката – аденомиоза. При тези болни ендометриумът бил фин, релефът на стените на матката – неравен, с формата на „хребет” или издутини без ясни контури. При първичния визуален преглед при 15.2% от пациентките се определят ендометриоидни ходове с формата на “очички”, а при останалите болни “очички” са били отбелязани при контролната хистероскопия. Заслужава внимание фактът, че при хистероскопия при тези пациентки стените на матката са били ригидни, трудно разтегливи при вкарване на течност. При РДИ стените на матката са били с повишена плътност, грапави.

Резултатите от нашите изследвания показват, че сред рецидивиращите ювенилни маточни кръвотечения при една трета от пациентките е била диагностицирана вътрешна ендометриоза, която най-често се среща през първата гинекологична година(10 – 14-годишна възраст).

Съпоставянето на резултатите от ехографията и хистероскопията свидетелства за информативността на тези методи при диагностиката на вътрематочната патология, особено при съвместното им прилагане.

Особености в хормоналния статус

Физиологичното състояние в пубертатния период съществено се променя от година на година, затова представлява интерес анализа на хормоналния статус на момиченцата с ЮМК в зависимост от възрастта. Тези изследвания ще спомогнат за усъвършенстването на патогенетично обоснована терапия. Опитът за изясняване причините за възникване на ЮМК изисква оценка на функционалната активност на хипофизата, яйчниците и надбъбречниците.

Концентрацията на прогестерон при пациентките с ЮМК в предпубертетна и пубертетна възраст (10 – 13 години) не се различава от тази при здравите момиченца на съответната възраст във II фаза на ановулационния цикъл. Различна е картината, наблюдавана при девойките. Тук производството на прогестерон е намалено, на 14 – 16 години е отбелязано съществено намаляване на неговото ниво в сравнение със здравите девойки на същата възраст, което може да бъде свидетелство за намаляване функционалната активност на яйчниците.

Всички пациентки в зависимост от нивото на коефициента ФСХ/ЛХ се разделят на на 3 групи – с висок, нисък и нормален ФСХ/ЛХ.

1-ва група – страдащи от ЮМК пациентки с висок коефициент на съотношение ФСХ/ЛХГ. За тази група е характерно, че хипофизата произвежда повече ФСХ, отколкото ЛХ. Даже ако абсолютното ниво на хормоните при такива момиченца е по-високо, отколкото при здравите им връстнички, съотношението в посока на преобладаване на производство на ФСХ говори а това, че ЛХ е недостатъчно за протичането на овулация. Фоликулите на яйчника започват да персистират, произвеждайки по-голямо количество  естрогени. Съотношението естродиол/прогестерон се увеличава. Високият коефициент на съотношението естродиол/прогестерон е не само резултат от увеличаване нивото на естрогените в кръвта, но и следствие на недостатъчната функция на жълто тяло, изразяваща се в ниско съдържание на прогестерон в кръвта.

При пациентки 2-ра група коефициентът ФСХ/ЛХе бил занижен в сравнение със здравите им връстнички. Анализът на данните на хормоналния профил на момиченцата от тази група ни позволява да заключим, че на началните етапи на развитие на менструалната функция оказва влияние незрелостта на централните регулиращи механизми, а именно: хипофизата отделя повече ЛХ, отколкото ФСХ. В яйчниците под влияние на такава хиперактивност на хипофизата се засилва производството на естрогени, което води до състояние на хиперестрогения при недостатъчно производство на прогестерон (недостатъчност на функцията ня жълтото тяло) , а при увеличено производство – до състояние със занижено съотношение естродиол/прогестерон – хипоестрогения. При това ювенилните маточни кръвотечения протичат от вида на атрезия на фоликула и непълноценното жълто тяло.

Представените от нас данни за относителното ниво на хормоните показват, че при нормална функция на хипофизата (по съотношението ФСХ/ЛХ) се наблюдава еднакво често както хипо-, така и хиперестрогения.

Лечение

При избора на метод се отчита интензивността на кръвотечението, степента на анемия, особеностите на физическото и половото развитие, хормоналния фон, коагулологичното състояние на кръвта, наследствеността, предполагаемата причина за кръвотечението. Преди всичко следва да се спре кръвотечението. След това следва да се   проведе лечение, целящо регулиране на менструалния цикъл.

С цел спиране на кръвотечението в първите дни от влизането в стационара на всички болни се назначава симптоматична терапия, включваща едно от средствата, съкращаващи матката: ерготал по 0.001 г 3 пъти на ден вътр.; прегнантол по 0.02 г 3 пъти на ден вътр.; мамофизин по 0.6 мл 2 пъти на ден мускулно; питуитрин по 0.5 мл 2 пъти на ден мускулно; екстракт от водно пипериче по 20 капки 3 пъти на ден вътр.; котарнин хлорид по 0.05 г 3 пъти на ден. Кръвоспиращи средства: викасол 1.0 мл мускулно или викасол по 0.15 г 3 пъти на ден вътр.; калциев гликонат   по 0.5 г 3 пъти на ден вътр., 5% разтвор на епсилон-аминокапронова киселина 100 мл венозно капково.

Средства, укрепващи съдовата стена: аскорбинова киселина по 0.1 г 3 пъти на ден вътр. или 5% разтвор на аскорбинова киселина – 1.0 мл мускулно. Рутин по 0.02 г 3 пъти на ден вътр.

Антианемична, хемостимулираща терапия: хемостимулин по 0.5 г 3 пъти на ден вътр; ферокал по 50 мг 3 пъти на ден вътр., фероплекс по 2 драже 3 пъти на ден вътр.

Общоукрепваща и витаминотерапия: 40% разтвор на глюкоза 20.0 мл, кокарбоксилаза по 50 – 100 мг вътр. еднократно 1 път на ден до № 10; витамин В1 по 1.0 мл, витамин В6 по 1.0 мл мускулно до № 20; лечебен общ и точков масаж.

Седативна терапия: репарати на бром или валериан, настойка от овчарска торбичка по 20 капки 3 пъти на ден вътр.; триоксазин по 0.15 г 2 пъти на ден вътр., седуксен във възрастова дозировка по 1/2 – 1 таблетка на ден или тазепам по 1/2 – 1 таблетка на ден вътр.

Физиотерапия: електростимулация на шийката на матката № 5, електрофореза на шийните симпатически възли с новокаин № 10; ендоназална електрофореза с витамин В1 № 10.

Иглорефлексотерапия: въздействие с иглоубождане както на сегментарни, така и на отдалечени биологично активни точки на горните, долните крайници и главата. Съчетанието на точките и начинът на въздействие се подбира индивидуално под контрола на функционална диагностика и определяне на гонадотропни и полови хормони в кръвната плазма. Клиничен ефект от иглорефлексотерапията не се наблюдава при болни, в анамнезата на които са отбелязани чести рецидивиращи заболявания, наследствени ЮМК при майките, и в последствие при тези пациентки е била диагностицирана хеморагична диатеза.

Показания за иглорефлексотерапия се явяват ЮМК без анемия и с лека степен на анемия на 10 – 13 години, без изразени нарушения на хормоналния статус на 14 – 17 години. Повторни, рецидивиращи ювенилни кръвотечения с тежка и средна степен на анемия, утежнена наследственост по коагулопатия (чести носови кръвотечения, кръвотечения от устните, наличие на екхимози, ДМК при майките на момиченцата) и наличие на коагулопатия при изследваните се явяват противопоказания за прилагане на иглорефлексотерапия.

За всички пациентки, постъпили с маточно кръвотечение, изявени нарушения на кръвосъсирващата и антикръвосъсирващата системи, се провежда специфично лечение.

При болест на Вилебранд с хемостатична цел наред със симптоматичната и хормоналната терапия се провежда трансфузионна терапия: антихемофилна плазма от 10 мл (ЕД)/кг; криопреципитат в доза около 15 мл (ЕД)/кг 1 път на денонощие 2 – 3 дни до пълно спиране на маточното кръвотечение. Едновременно с това на болните за подобряване функията на тромбоцитите е необходимо да се вкарва MgO 3.0 – 4.0 мл на денонощие, АТФ – 1.0 мл мускулно до 10 дни.

При тромбостения: MgO 3.0 – 4.0 мл на денонощие; дицинон 1.0 мускулно до 10 инжекции; 5% разтвор на епсилон-аминокапронова киселина венозно капково 200.0 мл 1 път на денонощие 2 – 4 дни по ред; на болните с тромбоцитопенична пурпура с цел хемостаза се назначава преднизолон от 2 – 8 мг/кг на денонощие кратък курс до пълно спиране на кръвотечението.

При по-редки форми на хеморагични диатези (хипофибриногенемия, хипопроконвертинемия) наред с хормонотерапията се назначава венозно струйно кръв 10 мл/кг 1 път на денонощие в течение на 1 – 2 дни до пълно спиране на кръвотечението.

Прилагането на симптоматичната терапия не оказва съществено въздействие върху ендокринния статус на момиченцата с ювенилни маточни кръвотечения. В същото време 3 месеца след лечението при прилагане на симптоматична терапия при момиченцата от всички възрастови групи се получава повишаване нивото на естродиола до 340 (259 – 468) пмол/л и прогестерона до 4.1 нмол/л, което свидетелства за активиране на гонадалната функция. Повишаване нивото на ФСХ до 4.9 (0.7 – 36) МЕ/л и ЛХ до 9.9 (1.6 – 58.1) МЕ/л е отбелязано само в групата на момиченцата от най-голямата възраст. Концентрацията на кортизола не излиза от границите на нормата за всички възрастави групи.

При прилагане на иглорефлексотерапия при 61.7% от изследваните с ювенилни маточни кръвотечения 3 месеца след лечението се повишава функцията на яйчниците и цикъла става овулационен (концентрацията на прогестерона в кръвта се повишава до 14.9 – 19.9 нмол/л).

По данни от УЗД, при хемостаза със симптоматични средства се отбелязва прогресивно увеличаване на яйчниците към 21 – 23-ия ден от менструалния цикъл при всички болни в сравнение с тези по време на кръвотечението. Дебелината на ендометриума при този вид хемостаза към 21 – 23-ия ден от цикъла се увеличава 1.7 пъти.

При неефективност на симтоматичната терапия и иглорефлексотерапията в продължение на 4 – 6 дни при пациентки с лека степен на анемия, 2 – 3 дни – при момиченцата със средно тежка анемия и 6 – 12 часа – при болни с тежка анемия се назначава хормоналната хемостаза на синтетичните прогестини на фона на продължаващо приемане на симптоматични препарати. Използват се две схеми за приемане на синтетични прогестини: по 2 – 3 таблетки до достигане на хемостаза с последващо намаляване дозата до 1 таблетка, и продължителността на курса на лечение до 21 ден, и по две таблетки в ден в продължение на 10 дни. Последната схема на лечение със синтетични прогестини най-често се прилага при момиченцата със средно тежка анемия, докато дългата схема – основно при пациентки с тежка анемия – главно поради отсъствието на компенсация на кръвозагубата за толкова кратък промежуток от време. В последно време за лечение на ЮМК се прилага дюфастон. Той се различава от гореописаните прогестерони по това, че в терапевтични дози не потиска овулацията. Освен това от другите прогестерони го отличава добрата поносимост и отсъствието на андрогенни ефекти. Дозировка: 10 млг 1 – 2 пъти на ден от 5 до 25 дневен цикъл с непрекъсната продължителност на лечение 6 – 9 месеца.

При хормонотерапия се проявяват значителни морфологични изменения в яйчниците и ендометриума. По данни от УЗД, хормоналното лечение води до намаляване обема на яйчниците 1.2 пъти в сравнение със същите по време на кръвотечението, удебеляване на ендометриума 3.2 пъти в сравнение със същите по време кръвотечението и 9.7 пъти в сравнение със здрави момиченца по време на менструация. При неефективност на хормоналната терапия и продължаващи кръвенисти течения е назначена и разделно диагностично изстъргване. При хистероскопия в матката може да има:

  1. жлезокистозна хиперплазия на ендометриума;
  2. полип на ендометриума;
  3. аденомиоза.

Резултатите от изследванията на регационната активност на еритроцитите свидетелстват, че ако при момиченцата с лека и средна степен на анемия след хормонална терапия интенсивността на агрегация на еритроцитите се повишава само с 3%, то при болните с тежка степен на анемия тя нараства 1.2 пъти в сравнение с показателите преди лечението и 1.6 пъти в сравнение със същите при здрави. При това стойността на показателя е 48 ± 0.6% оптична плътност, достигайки при болни с най-обилно и продължително кръвотечение и трикратни преливания на кръв с 60 – 65% оптична плътност.

Включването на реополиглюкин, АТФ, прясно замразена плазма в комплекс с лечебни мероприятия при ЮМК се явява патогенно обосновано, тъй като оказва влияние както на реологичните и коагулационните свойства на кръвта на болните, така и на адаптационните възможности на организма им.

Ако на фона на маточното кръвотечение се развива ДВС-синдром, необходимо е да се приема хепарин от 100ЕД/кг на денонощие и венозно прясно замразена плазма до 1 л на денонощие (на 2 – 3 приема).

При болни с рецидивиращи кръвотечения при липса на ефект от хормоналната терапия са назначени хистероскопия и разделно диагностично изстъргване на слузестата матка.

Профилактика на рецидивите

След спиране на кръвотечението за регулиране на менструалната функция при девойките, страдащи от ЮМК, се препоръчва:

  • Спазване на дневен режим, хранителен режим, общооздравителни мероприятия.
  • За момиченцата на 10 – 13 години – циклична витаминотерапия в продължение на три менструални цикъла: фолиева киселина по 1 таблетка на ден от 5-ия ден на цикъла в продължение на 10 дни; аскорбинова киселина по 0.5 на денонощие 3 – 4 пъти на ден в продължение на 10 дни, започвайки от 16-ия ден на цикъла.
  • За момиченца на 14 – 17 години – синтетични прогестини (бисекурин, нон-овлон) не повече от три менструални цикъла: кратка схема – по 2 таблетки 10 дни, започвайки от 16-ия ден на цикъла, дълга схема – по 1 таблетка на ден в продължение на 21 дни. Дюфастон по 10 млг 1 път на ден в непрекъснат режим 3 месеца.
  • Иглорефлексотерапия: 2 – 3 курса по 10 сеанса при момиченцата на 10 – 13 години.
  • Физиотерапия: електростимулация на шийката на матката № 10, електрофореза на шийните симпатически възли с новокаин № 10, ендоназална електрофореза с витамин В1 № 10.
  • След изписване от стационар пациентките подлежат на диспансерно наблюдение при детски гинеколог.
  • Менструалният цикъл се регулира веднага след симптоматичното лечение в стационар при 69.9% от пациентките, при 3% – след повторно симптоматично лечение, при 27% менструалният цикъл не се регулира до момента на встъпване в брак (това главно са девойки с рецидивиращи кръвотечения и приемащи синтетични прогестини в качеството на хормонална терапия).
  • От омъжените 93.7% са имали бременност, а 6.25% – първично безплодие. С навременно раждане са завършили 64% от бременностите, с прекъсване на бременността на ранните стадии (до 6 седмица) – 12%, с мъртвородени – при 4%, с медицински аборти по собствено желание – 20%. При 12% от изследваните във втората половина на бременността се наблюдава опасност от прекъсване, при 36% – опасност от токсикози през 1-та и 2-та половина на бременността.
Автор: Хапче

Не пропускайте

Коментари