Бременност и родителство

Урогенитални проблеми

Изследване на жени с разстройства на уринирането

  1. Основно значение в диагностиката на атрофичния цистоуретрит и самопроизволното изтичане на урина има старателно създадената анамнеза, данните на която сочат времевата връзка на възникването на явленията цистоуретрит и самопроизволно изтичане на урина при напрягане или незадържане на урина с настъпването на климакса, както и утежняването симптомите на заболяването в зависимост от продължителността на постменопаузата. Освен това при изготвянето на анамнезата се обръща внимание и на броя на ражданията, теглото на новородените, използването на форцепс, теглото на жената, приемането на препарати с диуретично действие.
  2. Преглед на жената на гинекологичния стол – позволява да се определи:
    • наличието и степента на цистоцеле;
    • състоянието на мускулите на тазовото дъно.
  3. Проба на Valsalva – на жена с пълен пикочен мехур, разположена на гинекологичния стол, се предлага да се напъне със сила: при наличие на самопроизволно изтичане на урина при напрягане при 80% от жените пробата е положителна, за което свидетелства появата на капки урина в областта на външния отвор на уретрата.
  4. Кашличен тест – на жена с пълен пикочен мехур, разположена на гинекологичния стол, се предлага да се закашля. Пробата се смята за положителна при стичане на урина при кашляне. Диагностичната стойност на пробата е 86%.
  5. Едночасов тест с дамски превръзки – определя се изходното тегло на дамската превръзка. Жената изпива 500 мл течност и в продължение на един час редува различни видове физическа активност (ходене, вдигане на предмети от пода, кашляне, слизане и качване по стълба). След един час дамската превръзка се претегля, а данните се интерпретират по следния начин:

    Увеличаване на теглото:

    • < 2 г – няма самопроизволно изтичане на урина;
    • 2 – 1О г – слаба до умерена загуба на урина;
    • 10 – 15 г – тежка загуба на урина;
    • > 50 г – много тежка загуба на урина.
  6. Седмичен дневник на уринирането (попълва се от пациентката) – използва се за определяне тежестта на самопроизволното изтичане на урина.
  7. Уродинамично изследване:
    • Урофлоуметрия – неинвазивен метод, позволяващ да се оцени скоростта и времето на изпразване на пикочния мехур и по този начин да се съди за тонуса на детрузора и за състоянието на затварящия апарат на уретрата.
    • Комплексно уродинамично изследване, предвиждащо синхронно регистриране на колебанията във налягането в пикочния мехур, налягането в коремната кухина и детрузорното налягане, определяне състоянието на затварящия апарат на уретрата.
    • Профилометрия на уретрата – определяне максималното уретрално налягане.
Автор: Хапче
Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!