Урогенитални проблеми

Атрофичен вагинит

Клинична картина на атрофичния вагинит

Основните клинични прояви на атрофичния вагинит са:

• сухота и сърбеж във влагалището,
• рецидивиращи течения,
• диспареуния (болки при полов акт),
• контактни кръвенисти течения.

Дефицитът на естрогени блокира пролиферацията на влагалищния епител. Следствие от прекратяването на пролиферативните процеси във влагалищния епител е изчезването на гликогена, а от влагалищната флора – частично или пълно елиминиране на лактобацила (основния ѝ компонент). Става колонизиране на вагиналната флора както от екзогенни микроорганизми, така и от ендогенна флора, увеличава се ролята на условнопатогенните микроорганизми. В тези условия се увеличава рискът от възникване на инфекциозни вагинити и от развитие на възходяща урологична инфекция, включително до уросепсис.

Независимо от нарушаването на микроекологията на влагалището, включително и развитието на исхемия, като следствие от естрогенния дефицит се наблюдава изразено нарушаване на кровоснабдяването на влагалищната стена, атрофични изменения в нейните мускулни и съединителнотъканни структури. В резултат от нарушаването на кръвоснабдяването рязко намалява количеството на влагалищния трансудат, развива се сухота на влагалището и диспареуния.

Като следствие от прогресиращата атрофия на мускулните структури на влагалищната стена, на мускулите на тазовото дъно, деструктуризацията и загубата на еластичността на колагена, влизащ в състава на свързващия апарат на малкия таз, се развива отпускане на стените на влагалището, формира се цистоцеле, което може да стане причина за неоправдано увеличаване честотата на оперативните намеси.

Диагностика на атрофичния вагинит

1. Оплаквания на болната за:
   • сухота и сърбеж във влагалището;
   • затруднения при полов акт;
   • повтарящи се неприятни течения, често оценявани като рецидивиращи колпити; при съставяне на анамнезата е необходимо да се отчита връзката им с настъпването на климакса.
2. Обективни методи на изследване:
   
   • Разширена колпоскопия – определя се изтъняването на слузестата обвивка на влагалището, кървенето, петехиалните кръвоизливи, многобройните прозиращи капиляри.
   • Цитологично изследване – определяне на КПП (отношението на броя на повърхностните вроговени клетки с пикнотични ядра към общия брой клетки) или индекса на съзряване (ИС) (съотношението на парабазалните (промежутъчни) повърхностни клетки на 100 преброени). При развитието на атрофични процеси във влагалището КПП намалява до 15 – 20. ИС се оценява по изместването на формулата: изместването на формулата наляво свидетелства за атрофия на влагалищния епител, надясно – за увеличаване зрелостта на епитела, което става под действие на естрогените.
   • Определяне на рН с помощта на рН индикаторни лентички (чувствителност: 4 – 7). Индикаторните лентички се допират до горната трета на влагалището за 1 – 2 минути. При здрава жена рН обикновено се намира в границите 3.5 – 5.5. Стойността на вагиналното рН при нелекуваните постменопаузални жени е 5.5 – 7.0, в зависимост от възрастта и сексуалната активност. При сексуално активни жени рН е малко по-ниско. Колкото по-високо е рН, толкова по-висока е степента на атрофия на влагалищния епител.

Понастоящем за диагностиката на степента на изразеност на атрофичkите процеси във влагалището гинеколозите широко използват Индекса на вагинално здраве, имащ бална оценка (G. Bochman).