Особености в употребата на лекарствeни средства при жени в репродуктивна възраст

Промените в лекарствените действия и ефекти имат връзка и с пола, като в случая се имат предвид особеностите на женския организъм: по-малка мускулна и средна телесна маса, намален обем на кръвта и брой формени елементи в единица обем и др. спрямо мъжа; характерни циклични хормонални промени, периоди на бременност и лактация със съпътстващите ги анатомо-физиологични изменения.

При жени с подчертано ниско тегло спрямо нормата, лекарствената доза е редно да се редуцира от 3/4 до 2/3 от тази на възрастен мъж. Хормоналните промени в хода на менструалния цикъл, изразяващи се в различните нива на естрогените и гестагените в отделните му фази, повлияват върху степента на свързване на лекарствата с плазмените протеини. А именно от степента на белтъчна конюгация зависят повечето фармакологични ефекти на лекарствата – способността им за преминаване през биологичните менбрани, тяхното метаболизиране и екскреция, на възможността за достигане на добри терапевтични концентрации и т.н.

Именно поради повлияване процента на свързване с плазмените протеини, женският организъм е по-чувствителен към действието на :

• Общи анестетици
• Аналгетици
• Хипнотици
• Психостимуланти
• Антидепресанти
• Алкохол
• Други

Това трябва да се взема в предвид при прилагането на тези групи медикаменти, както и по-честите алергични реакции към тях спрямо мъжете.

Менструалното и маточното кръвотечение могат да бъдат засилени от:

• Антикоагуланти
• Феро–препарати
• Периферни вазодилататори
• Лаксативи

Това носи своето информативни значение при лечение с тях на придружаващи заболявания / тромбоемболии, ОИМ, анемии/ и в диференциално-диагностичен план. За обезболяване при дисменорея най-рационално е е използването на пиразолонови деривати – метамизол, или парацетамол. Изпразването на стомашно-чревния тракт е забавено по време на бременност. Това на свой ред забавя отделянето от организма на онези медикаменти, които се екскретират чрез ГИТ или жлъчната система. Това, само по себе си води риск от кумулация и проява на нежелани лекарствени реакции/НЛР/. Повръщането, наблюдавано главно през първия гестационен триместър, може да направи неефективно пероралното приложение на лекарствата.За този период е характерно, че кръвният обем се повишава с около 30% за сметка на плазмата и хематокритът се понижава. Това е важно при правилното интерпретиране на клинико-лабораторните резултати. При 1/3 от бременните има отоци, свързани с повишаването на екстрацелуларната течност с около 7-8 литра. По време на бременността намалява свързването на лекарствата с плазмените протеини поради повишената продукция на хормони. Метаболизмът на лекарствата се ускорява поради ензимна индукция, предизвикана от увеличеното ниво на гестагени. Бъбречният кръвоток почти се удвоява, което съответства на увеличената екскреция на сърдечни глюкозиди,литиеви соли, ампицилин и гентамицин.

По време на бременност е абсолютно забранено прилагането на лекарства с абортивен ефект:

• Утеротонични
• Утерокинетични
• Лаксативни и антиконстипиращи средства
• Aлкалоиди на моравото рогче
• Други

За пръв път вниманието на свеовната медицинска общественост било привлечено към проблема за лекарствените малформации върху плода, причинени от лекарства, през 50-те години на миналия век. Тогава се разиграла т.нар. „контерганова” трагедия, оставила отпечатък върху хиляди детски съдби. Намиращият се по онова време в употреба седативно-сънотворен препарат Контерган(Талидомид) бил активно препоръчван за лечение на неспокойство и безсъние у бременни жени За съжаление той предизвикал раждане на деца с множество аномалии, повечето от които загивали след няколко часа живот. Най- често предизвикваната от талидомид аномалия била фокомелията – деформиране на крайниците подобно на перки на тюлен. След този трагичен инцидент в резутат на редица научни изследвания и проучвания се установява тератогенното влияние на лекарства от най-различни фармакологични групи – глюкокортикоиди, противотуморни и противовирусни препарати, естрогени, андрогени и техни прекурсори, фенобарбитал, фенитоин, салицилати и др.