Бременност и родителство

Бременност и анемия

Определение за анемия

Под анемия (малокръвие) се разбира понижаване на общото количество на хемоглобина, най-често проявяващо се с намаляване на концентрацията му в кръвта на единица обем. В повечето случаи анемията се съпровожда със спадане съдържанието на еритроцитите.

Това е определението от гледна точка на хематологията. В клиничен аспект анемия наричат състоянието на кръвта, което външно се проявява с повече или по-малко изразена бледност на кожната покривка и видимите слузни обвивки. При това са необходими две условия: първо, бледността трябва да бъде не само обща, генерализирана, но и постоянна и второ кожата и слузните обвивки трябва да бъдат без отоци.

Честотата на анемиите при бременните

Доста висока и се колебае от 15 до 30%. По данни на МЗ РФ за последните 10 години честотата се е увеличила 6.3 пъти. Около 90% от всички анемии при бременни се падат на желязо дефицитната анемия (ЖДА). Според някои автори от анемия страдат примерно 56% от бременните в зависимост от местожителството и социално-икономическото положение. При това към 3-тото тримесечие честотата се увеличава. При дефицит на желязо при бременните възниква не само желязо дефицитна анемия, но и други нарушения: вследствие намаляването на синтеза на миоглобина се развива бърза уморяемост, слабост, възможна е загуба на апетит, задух и отоци, поради нарушенията на активността на миелопероксидазата на левкоцитите възникват нарушения на имунитета. При тежка анемия се нарушава основната функция на еритроцитите – доставката на кислород до тъканите на организма и възникващите при анемията патологични изменения са свързани преди всичко с хипоксия. Обаче мненията на акушерите за практическото значение на анемията се разминават. Мнозина смятат, че ЖДА не оказва отрицателно въздействие върху развитието на бременността и протичането на раждането, тъй като увеличаването на ОЦК и количеството на еритроцитите осигуряват достатъчно кръвоснабдяване на фетоплацентарната система и подобряват преносимостта на кръвозагубите при раждането. Самият плод е слабо чувствителен към анемичното състояние на майката, тъй като неговият ръст, тегло и хематологични показатели не се отклоняват от нормата. Затова акушерите смятат, че предизвиканите от дефицита на желязо нарушения са изключително за сметка на майката. Доколкото при ниско ниво на хемоглобина кръвозагубата при раждането се понася по-трудно, тежката анемия при бременните е съпроводена с повишен риск от усложнения и смъртност на майката. Такива бременни са склонни към бактериална инфекция по време на бременността (инфекции на пикочните пътища) и в след родилния период. Някои автори отбелязват предразположение към тромбоза на дълбоките вени. Задоволително състояние на плода се отбелязва, независимо от всичко, само при не тежки форми на анемия. Изразеният дефицит на желязо способства за увеличаване риска от преждевременно раждане, задържане растежа на плода. Трябва да отбележим, че плодът не изпитва недостиг на железни йони, т.к. те активно се транспортират през плацентата от майката. Обаче при тежък дефицит на желязо при майката, особено в последните два месеца от бременността, новородените са склонни към ранни детски анемии, инфекции на храносмилателната система и дихателните пътища.

Потребността от желязо при бременност

Ежедневната потребност на възрастните от желязо е около 2 мг. Обикновената диета осигурява от 5 до 15 мг от основното желязо на ден, от тях в стомашно-чревния тракт се всмукват едва 10% (0.5 – 1.5мг). Такова количество желязо, постъпващо с храната, е достатъчно да компенсира ежедневните загуби (загуби с урината, после със жлъчката), както и загубите, свързани с менструалното кръвотечение. По време на бременността потребността от желязо се повишава до 15 – 18 мг на денонощие във връзка със засилването на еритропоезата при бременната и с растежа на плода. Като цяло за целия период на бременността се изразходват около 1220 мг желязо:

  • 500 мг за засилване на еритропоезата
  • 300 мг за развитие на фетоплацентарната система
  • 190 мг текущ разход на желязо
  • 230 мг се губи по време на раждането

Постъпването на желязо е 760 мг основно от храната. Недостигащите 460 мг се набавят за сметка на запасите от желязо в организма или при приема на препарати с желязо. Обаче това набавяне е възможно, ако запасите не са изразходени поради обилни и продължителни менструации, предшестващи бременността или поради последователни бременности, кръвотечения по време на бременността и т.н. Многоплодната бременност и продължителната лактация също способстват за изразходването на депата на желязото.

Разпределяне на желязото в организма

В организма желязото се разпределя по следния начин:

  • Желязо на хемоглобина – 1.5 – 3.0 г (1500 – 3000 мг)
  • Резервно желязо (депо) – 0.5 – 1.5 г (500 – 1500 мг)
  • Желязо на миоглобина, ферментите – 0.5 г (500 мг)
  • Транспортно желязо – 0.003 – 0.004 г (3 – 4 мг)

Серумно желязо (транспортно, желязо на плазмата, циркулиращо желязо)

  • Представлява средно 10 – 27 мкмол/л, а общото му количество в организма е около 3 – 4 мг.
  • Представлява пластичен субстрат, непрекъснато постъпващ в костния мозък за синтеза на хемоглобина, в тъканите за клетъчното дишане, в органите - депо за попълване на запасите.
  • По нивото на СЖ може да се съди за дефицита или наситеността на организма с желязо, за функционалната способност за кръвопроизводство, за състоянието на депата на желязото.
  • Да се определи СЖ може само в случай, ако бременната в продължение на 72 ч със сигурност не е приемала препарати с желязо.

Резервно желязо

В нормални условия запасите от желязо са средно 1 г (1000 мг) и представляват съединения на желязото с белтъчини, които се отлагат основно в черния дроб, далака и костния мозък:

  • Феритин – комплекс от тривалентно желязо и протеин апоферитин
  • Хемосидерин – също комплекс от желязо и апоферитин, но с по-голямо съдържание на желязо и по-малко на белтък, в резултат на което съединението става неразтворимо

Функционалното предписване на резервното желязо се състои в поддържането на постоянно ниво на концентрация на серумното желязо. При необходимост то във вид на феритин бързо се освобождава от депото, свързва се с трансферина и постъпва в костния мозък.

Трансферин

  • Отнася се към b-глобулините на серума и единствен притежава способността да транспортира желязото.
  • Благодарение на трансферина желязото непрекъснато се освобождава от органите-депа и отново се депонира в тях.
  • Количествените вариации на трансферина в нормални условия зависят от степента на насищане на организма с желязо, главно от насищането на депата. Те са абсолютно независими от колебанията на другите белтъчни фракции на серума.
  • При насищането на трансферина с желязо по-малко от 15%, образуването на еритроцитите в костния мозък намалява. Образуващите се в такива условия червени кръвни телца имат малки размери (микроцитоза) и по-малко съдържание на пигмент (хипохромия).

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари