Бременност и родителство

Антибиотици – общи препоръки за употребата и комбинирането им в педиатричната практика

Антибиотиците спират размножаването на микроорганизмите (бактериостатичен ефект) или ги разрушават (бактерициден ефект). Антибиотиците не действат срещу вируси. Ето защо не е оправдано използването на антибиотици при вирусни инфекции (от правилото има изключения, за които най-добре би ви информирал лекар).

Най-често неправилното ползването на антибиотиците е застъпено в педиатричната практика. Става въпрос за ранното, неаргументирано (неоправдано) изписване на антибиотици при деца веднага след началото при една вирусна инфекция. Важно е да се разбере, че антибиотиците не са „антипиретици“. Ползването на антибиотици като „антипиретици“ води до сериозни диагностични и лечебни затруднения. Повече от 90% от първичните респираторни инфекции са с вирусна етиология, малко са първично бактериалните инфекции. Разбира се родителите не са в състояние да преценят коя инфекция е първична и коя вторична, това най-добре би казал вашият лекар. Съответно и лечението, което ще ви предпише, би било адекватно на състоянието.

Най-често вашият лекар ще започне емпирична терапия с широкоспектърен антибиотик. Избраният антибиотик на база клиничното и/или микробиологичното изследване трябва да се прилага в достатъчно високи дози (оптимални дози, които в някои случаи могат да бъдат и по-високи). Ползването на ниски дози често води до липса на подобрение в състоянието и развитие на резистентност. Оралното прилагане на антибиотици при деца трябва да се предпочита с оглед на възможността да се индуцира психична травма при парентерално прилагане (мускулно, а дори и венозно). Ето защо при наличие на голям избор от препарати за перорална употреба, мускулното (венозното) приложение трябва да се предпочита при тежки инфекции, при спешни случаи, повръщане или лоша чревна резорбция.

Антибиотичната терапия не трябва да се спира или променя без основание. В повечето случаи за откриване на липса на ефект от една терапия при остри инфекции е необходимо най-малко тридневно приложение на антибиотика. Не трябва да се употребяват необосновано едновременно два или повече антибиотика поради увеличаване на честотата и разнообразието на нежеланите ефекти. В клиничната практика има тенденция към монотерапия, провеждана с високоактивни широкоспектърни антибиотици. В много случаи (особено при остри инфекции) терапията продължава три дни след клиничното оздравяване (подобряване на клиничното състояние, нормализиране на температурата и др.). При някои заболявания, например при уроинфекции, е необходимо и микробиологично потвърждение (проведено след спиране на лечението), защото изчезването на клиничната симптоматика нерядко не е гаранция за унищожаване на микроорганизмите.

Основни терапевтични групи антибиотици

  • Пеницилини:
    • биосинтетични пеницилини: Benzacillin compositum, Benzathine benzylpenicillin, Benzylpenicillin (калиева или натриева сол), Combicillin, Phenoxymethylpenicillin (Ospen), Procaine Penicillin
    • бета-лактамазоустойчиви изоксазолилпеницилини: Cloxacillin, Dicloxacillin, Flucloxacillin, Oxacillin
    • широкоспектърни пеницилини: Amoxicillin, Ampicillin, Azlocillin, Carbenicillin, Mezlocillin, Piperacillin
    • протектирани широкоспектърни пеницилини: Ampisulcillin (Ampicillin и Sulbactam), Co-amoxiclav (Amoxicillin и Acidum clavulanicum), Cloxampicin (Cloxacillin и Ampicillin), Tazocin (Piperacillin и Tazobactam)
  • Цефалоспорини:
    • цефалоспорини от I поколение: Cefadroxil, Cefalexin, Cefapirin, Cefalotin, Cefazolin, Cefprodoxime
    • цефалоспорини от II поколение: Cefaclor (I - II поколение), Cefamandole, Cefotetan, Cefotiam, Cefoxitin, Cefprozil, Cefuroxime
    • цефалоспорини от III поколение: Cefdinir, Cefetamet, Cefoperazone, Cefotaxime, Cefsulodin, Ceftazidime, Ceftibuten, Ceftriaxone, Ceftizoxime
    • цефалоспорини от IV поколение: Cefepime, Cefpirome
  • Карбапенеми:
    • Meropenem, Tienam (Imipenem и Cilastatin)
  • Монобактами:
    • Aztreonam
  • Аминогликозиди:
    • Amikacin, Gentamicin, Kanamycin, Neomycin и Bacitracin (Baneocin, Bivacin, Enbecin, Nebacetin, Nemybacin), Paromomycin, Streptomycin, Tobramycin
  • Тетрациклини:
    • Doxycycline, Methacycline, Oxytetracycline, Tetracycline
  • Амфениколи:
    • Chloramphenicol
  • Макролиди:
    • Azithromycin, Clarithromycin, Erythromycin, Josamycin, Midecamycin, Oleandomycin, Rodogyl (Spiramycin и Metronidazole), Roxithromycin, Spiramycin
  • Линкозамиди:
    • Clindamycin, Lincomycin
  • Полимиксини:
    • Colistin (Polymyxin E)
  • Гликопептидни антибиотици:
    • Teicoplanin, Vancomycin
  • Хинолони (гиразни инхибитори):
    • налидиксова киселина и аналози: Acidum nalidixicum, Acidum oxolinicum, Acidum pipemidicum
    • флуорохинолони: Ciprofloxacin, Enoxacin, Fleroxacin, Grepafloxacin, Levofloxacin, Lomefloxacin, Norfloxacin, Ofloxacin, Pefloxacin
  • Сулфонамиди:
    • сулфонамиди с кратко действие: Sulfacetamide, Sulfadiazine, Sulfadiazini argentas, Sulfadicramide, Sulfathiazole
    • сулфонамиди със средно продължително действие: Sulfamethoxazole (Co-Trimoxazole), Sulfametrole (Lidaprim)
    • депо-сулфонамиди: Sulfadimethoxine, Sulfalene
    • сулфонамиди със слаба чревна резорбция: Sulfaguanidine
    • сулфонамиди, комбинирани с триметоприм: Co-Trimoxazole, Lidaprim
    • сулфонамиди с антиулцерозна активност: Sulfasalazine, Salazodimethoxine
  • Оксихинолини (8-оксихинолини):
    • ентероантисептици: Chlorquinaldol, Tilbroquinol
    • уроантисептици: Nitroxolin
    • вагинални антисептици: Gynalgin (Chlorquinaldol и Metronidazole)
  • Нитрофурани:
    • ентероантисептици: Furazolidone, Nifuroxazide
    • уроантисептици: Nitrofurantoin
  • Други антибиотици:
    • Bacitracin, Fosfomycin, Fusafungine, Fusidic acid, Mupirocine, Spectinomycin, Synercid

Възможности за комбиниране на антибактериалните средства

Според типа на действие се различават следните антибактериални препарати:

  • препарати от I група, действащи бактерицидно върху размножаващи се и неразмножаващи се микроорганизми – аминозиди, полимиксини, флуорохинолони, ко-тримоксазол
  • препарати от II група, действащи бактерицидно само върху размножаващи се микроорганизми – бета-лактами, ванкомицин
  • препарати от III група, действащи бактериостатично (във високи дози могат да проявят бактерициден ефект) – тетрациклини, макролиди, флорамфеникол, линкозамиди, рифампицин, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини, метронидазол
Комбиниране Заключение
Комбиниране на препарати от I и II група Адитивен или потенциращ ефект, но никога антагонизъм
Комбиниране на препарати от I и III група Често адитивен ефект, но никога антагонизъм
Комбиниране на препарати от II и III група Най-често предизвиква значително намаляване на ефекта на бактерицидното средство, защото то осъществява действието си само върху делящи се микроорганизми. Изключение се наблюдава при комбиниране на бета-лактами със сулфонамиди (в който случай се развива адитивен ефект, защото посредством разрушаване на бактериалната стена бета-лактамите благоприятстват действието на сулфонамидите) и метронидазол
Комбиниране на препарати от I група Нерационално, поради риск от засилване на техните нежелани ефекти (ототоксичност, нефротоксичност и др.)
Комбиниране на препарати от II група Рационално, поради разширяване на бактерицидния спектър на комбинацията
Комбиниране на препарати от III група Обикновено се очаква проява на адитивен ефект. Изключение правят комбинации между представители, повлияващи 50S-субединицата на рибозомите (хлорамфеникол, макролиди, линкозамиди), водещи до антагонизъм

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари