Билки и билкови сборове

Обикновена тиква – Cucurbita реро L.

Семейство

Тиквови – Cucurbitaceae

Описание

Едногодишно културно растение със стелещо се или катерливо стъбло и едри последователни листа с дълги дръжки. Цветовете са разделнополови, жълто-оранжеви, 7 – 10 см в диаметър, разположени в пазвите на листата. Плодът е кълбовиден до цилиндричен, 15 – 40 см в диаметър, с многобройни бели семена. Цъфти юни – юли, а плодовете узряват септември – октомври.

Употребяема част

За лечебни цели се използват семената (Semen Cucurbitae) и месестата част на плода (Pulpa Cucurbitae).

Приложение

Тиквеното семе се използва срещу панделковидни и кръгли чревни паразити. Употребяват се както пресните, така и сухите семки. Токсичността им е значително по-слаба от тази на коренището от мъжката папрат, затова и досега, макар и в редки случаи, намират приложение в народната медицина.

Семките се използват и като слабително и диуретпчно средство. Пикочогонното действие определя употребата на тиквата в диетата на болни с отоци и някои болести на бъбреците.

Месестата част на плодовете се прилага при колит и други стомашно-чревни възпаления. Съдържащите се в нея пектини спомагат и за изхвърляне на холестерола от организма, което е много полезно при атеросклероза и при затлъстяване.

Начин на употреба

Прилагат се 300 г счукани обелени семки със 100 г мед на гладно. След 3 часа се дава очистително и се прави клизма. На децата се назначават по-малки количества семки (75 – 150 г).

Народната медицина препоръчва при безсъние вечер по 1/2 чаша изцеден сок от тиква.

Външно се прилага каша от настъргана тиква при изгаряне, екземи и др.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари