Билки и билкови сборове

Билкови чайове за лечение на кожни заболявания

Лекарствени сборове или чайове – species, могат да се получат в готов пакетиран вид от билковите аптеки и от аптеките с билкови сектори.

Те могат да бъдат приготвени и самостоятелно по следния начин: Растителните части се надробяват поотделно, като листата, стръковете и корите се нарязват на дребни части, а кожестите листа (напр. мечо грозде) се превръщат в едър прах. Корените и коренищата се режат или се надробяват. Плодовете и семената се смилат или се оставят цели. Цветовете и дребните цветни кошнички се използват цели. След това се претеглят необходимите количества от всяка растителна част съобразно предписанието или рецептата и се смесват внимателно и равномерно с лопатка върху чиста хартия или в подходящ съд. Така приготвеният чай трябва да представлява еднородна смес.

Използвани съкращения:

  • Cortex – Cort. – кора
  • Flores – Fl. – цветове
  • Folia – Fol. – листа
  • Fructus – Fr. – плодове
  • Gemmae – Gem. – пъпки
  • Herba – Hb. – трева, стрък
  • Legumina – Leg. – боб, бобове
  • Lichen – Lich. – лишей
  • Radix – Rad. – корен
  • Rhizoma – Rhiz. – коренище
  • Semen – Sem. – семе
  • Stipites – Stip. – дръжки
  • Tubera – Tub. – грудки
  • Turiones – Tur. – връхчета

Чайове, съдържащи ароматни билки, се съхраняват в тенекиени кутии.

Приготвените чайове могат да се употребяват като запарка или отвара за вътрешна или външна (гаргара, бани на краката, промивки) употреба.

Тъй като лечението с билки се прилага предимно при хронични заболявания, те се употребяват обикновено доста продължително време – един, два и дори повече месеца. При такива случаи се препоръчва след всеки месец на лечение с билки да се прави почивка от една – две седмици.

При някои заболявания се препоръчва сменяща се терапия със сходни по действие, но различни лечебни растения – при бъбречни заболявания, при запек и др.

Ако се налага приготвените в домашни условия лекарства да се подсладят, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на дневната доза. Употребяват се обикновено захарен сироп или мед.

Чай при уртикария (Species Antiurticalis)
Rp. Tur. Pini (борови връхчета) 25.0
Fol. Juglandis (листа от орех) 25.0
Fl. Achilleae clypeolatae (цвят от жълт равнец) 25.0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 25.0
Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 25.0
Fol. Fragariae (листа от ягода) 25.0
Fol. Rubi fruticosi (листа от къпина) 25.0
Fl. Pruni spinosae (цвят от трънка) 25.0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 40.0
Fol. Piantaginis (листа от жиловлек) 40.0
Fol. Urticae (листа от коприва) 40.0
Rad. Primulae (корени от иглика) 50.0
Hb. Agrimoniae (стръкове от камшик) 100.0
Hb. Rutae (стръкове от седефче) 100.0

Приложение. Прилага се при алергични кожни прояви от различен произход – хранителни, медикаментозни и др.

Начин на употреба. Три супени лъжици смес се поставя в 750 см3 вряща вода. Чаят се вари 3 мин, оставя се да изстине и се изпива на 3 пъти за един ден.

 
Ароматична билкова смес за бани (Species Aromaticae pro balneo)
Rp. Hb. Thymi Serpylli (стръкове от мащерка) 20.0
Hb. Origani (стръкове от риган) 20.0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 30.0
Fol. Menthae piperitae (листа от мента) 10.0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 10.0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20.0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 30.0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 30.0
Hb. Basilici (стръкове от босилек) 20.0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 10.0

Приложение. Прилага се при нервна възбуда, невродермити, рахит.

Начин на употреба. Пет супени лъжици смес се запарва в 500 см3 вряща вода. Запарката се поставя във ваната за баня.

 
Rp. Fol. Urticae (листа от коприва) 20.0
Fl. Calendulae (цвят от невен) 20.0
Hb. Bidentis tripartitae (стръкове от бутрак) 20.0
Hb. Violae tricoloris (стръкове от трицветна теменуга) 40.0
Hb. Veronicae (стръкове от великденче) 20.0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 20.0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20.0

Приложение. Прилага се при кожни заболявания, екземи.

Начин на употреба. Четири супени лъжици смес се накисва в 1 л вода. Чаят се вари 5 мин, прецежда се и се пие по 1/2 чаша 3 – 4 пъти дневно.

 
Rp. Fol. Rosmarini (листа от розмарин) 10.0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 10.0
Hb. Thymi Serpylli (стръкове от мащерка) 30.0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 30.0

Приложение. Прилага се при екзема.

Начин на употреба. Три супени лъжици смес се възварява в 1/2 л вода за 15 мин. В горещия извлек се накисва марля, която се налага върху болното място.

 
Rp. Rad. Bardanae (корени от репей) 20.0
Fl. Chamomillae (цвят от лайка) 20.0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20.0
Fol. Urticae (листа от коприва) 10.0
Rad. Urticae (корени от коприва) 20.0

Приложение. Прилага се при пърхот и косопад.

Начин на употреба. Три супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се нагрява на водна баня за 30 мин. Отварата се използва само външно за втриване в корените на космите. Да не се пие!

 
Rp. Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 5.0
Hb. Origani (стръкове от риган) 10.0
Hb. Polygoni avicularis (стръкове от пача трева) 20.0
Fol. Rubi fruticosi (листа от къпина) 15.0
Cort. Quercus (кори от дъб) 50.0

Приложение. Прилага се при потене на краката.

Начин на употреба. Две супени лъжици смес се залива с 1 л вода и се загрява до кипене. След престояване 30 мин течността се прецежда. Последователно двете стъпала на краката се държат в тази течност по 15 мин.

 
Rp. Rad. Bardanae (корени от репей) 15.0
Rad. Inulae (корени от бял оман) 15.0
Fol. Juglandis (листа от орех) 15.0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 15.0

Приложение. Прилага се при младежки пъпки.

Начин на употреба. Една супена лъжица смес се възварява с 250 см3 вода за 20 – З0 мин. Изпиват се по 2 – 3 чаени чаши чай на ден.

 

Билки, които се прилагат най-често от нашата народна медицина външно към водата за баня, са:

  1. Орехови листа – при рахит, като общоукрепващо средство и заедно с морска сол при някои кожни болести.
  2. Дъбови кори – при различни възпаления на кожата и сърбеж.
  3. Синапово семе – като ревулзивно средство при простуда и др.
  4. Хвощ и дъбови кори – при хемороиди.
  5. Борови иглички – при белодробни и бъбречни възпаления и в козметиката.
  6. Хвойна – при отпадналост след тежко боледуване, при сърдечно-съдови и нервни заболявания.
  7. Трина (последният откос от планинските ливади) – като стимулиращо дишането и кръвообращението средство и срещу сърбеж. С трина се правят и парни бани (болният вдишва парите от котел вряща вода с накисната трина, покрит като под палатка с черга или одеяло). Такива парни бани са опасни за деца и някои болни и трябва да се прилагат много внимателно.

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!

Не пропускайте

Коментари